Набожност за удовлетворение за хулите на онези, които открито се опитват да насадят в сърцата на децата безразличие, пренебрежение и дори ненавист към Непорочната Майка
Първа радостна тайна
Благовещението на Дева Мария
„А тя се смути от думите му.“ (Лук. 1:29)
Смути се, размисляше – с такива думи са предадени чувствата на Мария в момента на Благовещението. Бог наистина е всемогъщ и милосърден, но възможно ли е, точно върху мен да е спрял погледа Си и да ме вика за сътрудничество?
Радвай се, защото Бог те е възлюбил! Радвай се, че чрез Кръщението в теб е заживял Светият Дух! Радвай се, защото приемаш Тялото Христово в Причастието! Не позволявай да те подведат чувствата ти. Повярвай, че твоето объркване, безпокойство и почуда предвещават голяма радост.
Втора радостна тайна
Посещението на Дева Мария при света Елисавета
„Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си“ (Лук. 1:48)
Мария доверчиво отваря сърцето си пред своята благосклонна сродница. Какво намираме в нейното сърце? Какво занимава мислите на това момиче, което неочаквано е превъздигнато над всички жени на земята и чието име отсега ще облажават всички родове?
Радостта на Мария не е удовлетворение от постигнат успех, а увереност, че Бог е харесал нейната смиреност и нежност. Тя знае, че не трябва да прави нищо, за да заслужи Неговата любов, защото точно нейното смирено признаване на слабостта най-много е докоснало сърцето Му.
Трета радостна тайна
Рождеството на Исус Христос във Витлеем
„Нямаше за тях място в странноприемницата.“ (Лук. 2:7)
Мария сигурно е искала да осигури колкото се може по-добри условия за детето си. Бедността, липсата на място в странноприемницата, неспокойното време на преброяване – всички тези обстоятелства около раждането на Исус не са неин избор. Можела е да съжалява и да се оплаква. Вместо това тя предпочита с радост и мир в сърцето да обожава Новородения.
Исус може да влезе във всяка наша житейска ситуация. Неговото присъствие може би няма да промени външните условия, но ще промени нашето сърце – само ако Той бъде за нас по-важен от мястото в странноприемницата.
Четвърта радостна тайна
Представянето на Младенеца Исус в храма
„Както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено на Господ.“ (Лук. 2:23)
Йосиф и Мария донасят Младенеца в Йерусалим „за да Го представят пред Господа“. Смирено се подчиняват на предписаното от Закона, въпреки че в техния случай това не е твърде логично. Нима Господ не познава Собствения Си Син? Точно те може би могат да си спестят пътуването и разходите?
Божият закон – толкова лесно се съгласяваме, че той не се отнася за нас, че това е изключителна ситуация. Толкова е лесно да се лишим от радостта на чистата съвест и от изненади като срещата със Симеон и Анна, които потвърждават, че вървим по правилния път.
Пета радостна тайна
Намирането на Исус в храма между учителите
„Търсиха Го между роднини и познайници.“ (Лук. 2:44)
Отначало търсят Исус между хората. Толкова са сигурни, че ще Го намерят, че цял ден вървят към родната Галилея. Едва по-късно се връщат към храма, а Исус е учуден, че не са се сетили веднага къде да Го търсят.
Боли, когато не намираме Исус между хората – в общностите, в семействата, в средите, в които трябва според нас да се намира. Но защо да губим време в огорчение и критикуване? Не е ли по-добре да се вслушаме в Неговия глас и неотклонно да Го търсим във вярното изпълнение на волята на Отца?