Набожност за удовлетворение за хулите против Божието майчинство на Дева Мария
Първа радостна тайна
Благовещението на Дева Мария
„Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога“ (Лук. 1:30)
Да се молим с Броеницата означава преди всичко да изучаваме изкуството да слушаме. Да се наслаждаваме на Божието слово, което живее в сърцето ни. Бог казва: „Не бой се“. И действително не е важно от какво се боим: от живота, от смъртта, от болест или от самота. Най-важното е защо преставаме да живеем в страх. Защо вече не сме вътрешно парализирани. Нарастващото съзнание за Божията благост, за благодатта, която винаги намираме у Него, разкъсва всички окови, които ни ограничават.
Втора радостна тайна
Посещението на Дева Мария при света Елисавета
„Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ“ (Лук. 1:41)
Има думи, които ни докосват дълбоко. Предизвикват страх или вълнение. Предизвикват съчувствие или ни връщат чувството за собствено достойнство. Божието слово има мощ да докосне най-дълбокото, най-фундаменталното в нас. Има мощта да събуди в нас живот, на какъвто вече не се надяваме. Помага ни да открием своята плодовитост, когато ни се струва, че вече сме стари, че всичко е загубено. В това слово има нещо от тайната на Възкресението.
Трета радостна тайна
Рождеството на Исус Христос във Витлеем
„А Мария спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.“ (Лук. 2:19)
Мария – една току-що родила жена. Всичко става толкова бързо, сякаш ненавреме. Яслата, пастирите, тайнствените мъдреци, Младенецът и непонятните думи. Това ли е времето да се яви Бог? Има ли смисъл в това? В сърцето на всеки от нас има едно място, в което откриваме, че онова, което е за нас случайност, игра на непредвидими събития, което ни изглежда неподготвеност, за Бог е най-добрият момент да се яви във времето.
Четвърта радостна тайна
Представянето на Младенеца Исус в храма
„Очите ми видяха Твоето спасение“ (Лук. 2:30)
Какво ще гледат днес очите ми? Жилището, децата, заглавията във вестниците, анонимната тълпа в подлеза, витрините на магазините, изморените колеги… Може би нещо ще ме изненада, нещо ще ме уплаши или учуди. А може би ще бъде както всеки ден, същият ритуал на преминаващи образи, на които вече не обръщам внимание. Светът си остава, какъвто е бил. Променят се само очите. Виждат повече, виждат истински. Под повърхността на познатото пулсира Божието присъствие.
Пета радостна тайна
Намирането на Исус в храма между учителите
„Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?“ (Лук. 2:49)
Понякога ни обхваща чувство на самота в чуждия и опасен свят. Сякаш сме загубили някого, някой е изчезвал. Тичаме ужасени, че вече Го няма Спасителят. Кой ще ни спаси сега? Кой ще ни върне чувството за безопасност и мир? А може би Той не е изчезнал, а просто ние сме забравили, че „Господня е земята и онова, що я изпълня“ (Пс. 24:1)?