Добри Исусе, идвам при Теб като онзи момък от Евангелието, който, чувайки за Теб, Те намира и пита: „Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ (Мат. 19:16). Сигурно не е могъл да се справи сам със себе си, съмнявал се е, изпитвал е безпокойство, затова е дошъл при Теб. И аз идвам при Теб за помощ и съвет.
О, Исусе, толкова често не умея да дойда при Теб, не умея да разбера Твоята благост, Твоята святост. Поглъщат ни задълженията, работата и забавленията, търсим в тях радост и удовлетворение, а само Ти единствен си благ и можеш да ни дариш пълнотата на радостта.
О, Исусе, стори да се съединя с Теб. Нека моите дела да бъдат така извършвани, та да мога да Ти ги посвещавам. Нека не забравям да Ти ги посвещавам. Нека моите забавления бъдат такива, че да можеш по Своята благодат да бъдеш с мен и в това време. Научи ме да разговарям с Теб. Нека това бъде естествен порив на душата ми заради Теб, заради Твоята святост. А злото у мен, всеки порив на гордост и егоизъм, нека да изчезне и да престане да ме отделя от Теб. Стори чрез единението ми с Теб да ставам все по-добър и все по-достоен за Твоето приятелство.