ИНДУЛГЕНЦИЯ
Индулгенцията се придобива чрез Църквата, която по силата на властта да връзва и да развързва, дадена ѝ от Исус Христос, се застъпва в полза на християнина и му отваря съкровищницата на заслугите на Христос и светците, за да получи от Отца на милосърдието опрощението за временните наказания, които се дължат за греховете. По този начин Църквата иска не само да помогне на този християнин, но също така да го подбуди към дела на благочестие, покаяние и милосърдие.
Вярващият може да получи частично или пълно опрощение само за себе си или да го принесе за починал, но не и за някого от живите, защото всеки жив човек е в състояние да промени своя живот и да изпълни условията, изисквани за получаване на опрощение. Доколкото починалите верни, отправили се по пътя на своето пречистване, са също участници в общението на светците, ние можем да им помогнем освен с всичко друго, като издействаме за тях индулгенции, така че починалите да бъдат освободени от временните наказания, които изтърпяват за своите грехове.
(ККЦ 1471-1479; Indulgentiarum doctrina)
Индулгенцията е частична или пълна според това дали освобождава частично или напълно от временното наказание за греха.
Индулгенцията е опрощение пред Бога на временното наказание за греховете, чиято вина е вече заличена, опрощение, което добре разположеният вярващ получава при определени условия чрез действието на Църквата, която, като разпоредник на изкуплението, раздава и разпределя чрез своята власт удовлетворенията от съкровищницата на заслугите на Христос и на светците.
За да се разбере това учение и тази практика на Църквата, трябва да се има предвид, че последствията на греха са две. Тежкият грях ни лишава от общение с Бога и оттам той ни прави негодни да постигнем вечния живот. Лишаването от него се нарича „вечно наказание“ за греха. Освен това всеки грях, дори и простителен, създава неподредена привързаност към творенията, която се нуждае от пречистване било тук на земята, било след смъртта в състоянието, което се нарича чистилище. Това пречистване освобождава от това, което се нарича „временно наказание” за греха. Тези два вида наказание не трябва да се схващат като вид отмъщение, наложено от Бога отвън, понеже те произтичат от самата природа на греха. Едно обръщане, породено от пламенна любов, може да доведе до пълно пречистване на грешника до такава степен, че да не подлежи повече на никакво наказание.