Въведение и обяснения
ИНДУЛГЕНЦИЯ
Индулгенцията се придобива чрез Църквата, която по силата на властта да връзва и да развързва, дадена ѝ от Исус Христос, се застъпва в полза на християнина и му отваря съкровищницата на заслугите на Христос и светците, за да получи от Отца на милосърдието опрощението за временните наказания, които се дължат за греховете. По този начин Църквата иска не само да помогне на този християнин, но също така да го подбуди към дела на благочестие, покаяние и милосърдие.
Вярващият може да получи частично или пълно опрощение само за себе си или да го принесе за починал, но не и за някого от живите, защото всеки жив човек е в състояние да промени своя живот и да изпълни условията, изисквани за получаване на опрощение. Доколкото починалите верни, отправили се по пътя на своето пречистване, са също участници в общението на светците, ние можем да им помогнем освен с всичко друго, като издействаме за тях индулгенции, така че починалите да бъдат освободени от временните наказания, които изтърпяват за своите грехове.
(ККЦ 1471-1479; Indulgentiarum doctrina)
Индулгенцията е частична или пълна според това дали освобождава частично или напълно от временното наказание за греха.
Индулгенцията е опрощение пред Бога на временното наказание за греховете, чиято вина е вече заличена, опрощение, което добре разположеният вярващ получава при определени условия чрез действието на Църквата, която, като разпоредник на изкуплението, раздава и разпределя чрез своята власт удовлетворенията от съкровищницата на заслугите на Христос и на светците.
За да се разбере това учение и тази практика на Църквата, трябва да се има предвид, че последствията на греха са две. Тежкият грях ни лишава от общение с Бога и оттам той ни прави негодни да постигнем вечния живот. Лишаването от него се нарича „вечно наказание“ за греха. Освен това всеки грях, дори и простителен, създава неподредена привързаност към творенията, която се нуждае от пречистване било тук на земята, било след смъртта в състоянието, което се нарича чистилище. Това пречистване освобождава от това, което се нарича „временно наказание” за греха. Тези два вида наказание не трябва да се схващат като вид отмъщение, наложено от Бога отвън, понеже те произтичат от самата природа на греха. Едно обръщане, породено от пламенна любов, може да доведе до пълно пречистване на грешника до такава степен, че да не подлежи повече на никакво наказание.
Индулгенция (опрощение) може да получи само кръстен, който не е отлъчен от Църквата и се намира в състояние на освещаваща благодат, най-малко до края на изпълнението на предписаните за получаване на индулгенцията действия. За да може вярващият, способен да получи опрощение, да го получи действително, той е длъжен да има поне общо намерение за получаване на опрощение и да изпълни в определеното време и по подходящ начин разпоредените действия.
За получаване на пълно опрощение от вярващия се изисква пълно отказване от греха, включително простителния, изпълнение на деянието, с което е скрепена индулгенцията, и изпълнение на следните три условия:
- да признае греховете си, като пристъпи към Тайнството Изповед;
- да приеме Пресветото Причастие
(най-добре, участвайки в Светата литургия);
- да се помоли за намеренията на Светия отец.
След една изповед могат да се получат много пълни индулгенции, а след едно причастяване и една молитва за намеренията на папата се получава само едно пълно опрощение. Тези три условия могат да се изпълнят много дни преди или след изпълнението на деянието за индулгенция.
По-подобаващо е обаче причастяването и молитвата за намеренията на Светия отец да се изпълнят в деня на опрощението.
Условието вярващият да се помоли за намеренията на Светия отец се изпълнява напълно с измолването на „Отче наш“ и „Радвай се“. На верните обаче е предоставен изборът на молитва за това условие според тяхното лично предпочитание и религиозна практика.
Пълно опрощение може да се получи само веднъж през деня. Втори път през същия ден може да се получи пълно опрощение само в часа на смъртта. Частично опрощение може да се получава многократно в продължение на един ден.
В часа на смъртта вярващият може да получи опрощение дори ако през същия ден вече е получил пълно опрощение.
Вътрешно намерение за получаване на индулгенция:
Днес искам да придобия всички частични или пълни опрощения, отпуснати от светейшите отци, римските папи, за всички вътрешни или външни деяния, които ще извърша. Поднасям на Бога онези опрощения, които са за страдащите души в чистилището, а опрощенията за мене нека Всемогъщият Бог приеме като удовлетворение за греховете ми. Нека всички мои въздишки, умъртвления и страдания през този ден бъдат за слава Божия и упокой на душите в чистилището.