Размишления на достопочтения епископ Фултън Шийн
Излъчени на 20 март 1932 г. в радиопрограмата „Католически час“
Въведение
След малко ще падне завесата на страшната и продължаваща драма на Твоята изкупителна любов. И когато чувам Твоите думи: “Вземи кръста си и Ме последвай“, треперя от страх, че неговата тежест може да се окаже прекалено голяма, а неговият срам – прекалено горчив. Ако само можех да разбера, че Твоята заповед да Те следвам към Голгота не е просто железен закон на жестоката съдба, а условие за вечното блаженство, може би щях да тръгна по този път, но се страхувам, драги Исусе, че за да имам Тебе, трябва да изоставя всичко друго. Нека това опасение се разсее, като разбера, че смъртта е условие за живот, защото чрез устата на Твоя апостол Павел си ни казал, че радостта, която ни очаква накрая, ни позволява да понесем кръста. В Своята преизпълнена с любов доброта Ти дори помоли всички отрудени и обременени да идват при Теб, където ще намерят почивка за душите си. Тогава ще взема своя кръст, Господи Исусе! О, колко много трябва да Те обичаме!
Спиране I
Исус е осъден на смърт
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Пилат, един конформист, излиза пред своя окъпан в слънце портик. От дясната му страна стои Христос, Праведникът, Който е дошъл да отдаде живота Си за изкуплението на мнозина; отляво на Пилат стои Варава, негодникът, който е вдигнал бунт и е отнел нечий живот. Пилат се обръща към тълпата да избере между двамата: „Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исус, наречен Христос?“
Как щях да отговоря на този въпрос, ако онази сутрин на Велики петък се намирах на двора на Пилат? Не мога да избягам от отговора, твърдейки, че този въпрос се отнася за миналото, защото той е актуален и днес. Моята съвест е трибуналът на Пилат. Всеки ден, всеки час и всяка минута от деня Христос застава пред този трибунал като добродетел, честност и чистота. Варава идва като порок, безчестие и нечистота. Всеки път, когато кажа немилостива дума, когато постъпя нечестно или се съглася със зла мисъл, казвам с толкова много думи „Пусни ми Варава“. А да избереш Варава, означава да разпънеш Христос на кръста.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва
Господи Исусе, много пъти в живота си предпочетох Варава пред Теб. Не мога да променя този избор, ала ще падна в краката Ти и ще Те моля да ми простиш. Толкова е унизително Ти да носиш дрехата на глупец и да държиш в ръка жезъла от тръст на осмян цар. Колко трудно е да се разкая и да призная, че съм грешен! Колко трудно е да се оставя да ме виждат в Твоето обкръжение, когато носиш Своята корона от тръни!
Трудно е! Ала дай ми, Господи Исусе, да разбера, че да носиш короната от тръни е още по-трудно!
Спиране II
Исус взема кръста на раменете Си
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Нашият Господ е гост на земята едва от четирийсет дни, когато Симеон в своето пророчество провъзгласява, че Той ще стане предмет на противоречия. Този ден вече е настъпил, защото „дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха“. Като символ на противоречието между света и Неговото животворно послание Му дават кръст, едната греда на който противостои на другата или е в противоречие с нея.
Ала в Божественото действие Христос превръща знака на противоречие в знак на изкупление. Кръгът е символ на самолюбие, защото непрекъснато се отграничава от света и никога не може да излезе извън границите си, а кръстът е символ на изкуплението, защото неговите ръце са отворени към безкрайността, за да прегърне цялото човечество.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва
Зная, драги Исусе, как се създават кръстовете. Твоята воля е вертикалната греда; моята воля е напречната греда. Когато поставя моята воля противно на Твоята воля, създавам кръст. Досега, Господи Исусе, се занимавах само със създаване на кръстове чрез моето непослушание към Твоя свят закон и защитавайки собствените си себелюбиви желания. Позволи ми да не Ти създавам повече кръстове, а отсега нататък да поставям гредата на моята воля успоредно на гредата на Твоята воля, образувайки хомот – иго, което ще бъде винаги сладко, и бреме, което ще бъде винаги леко.
Спиране III
Господ Исус пада за първи път
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Нашият Спасител е изкушаван три пъти на планината и три пъти пада по Своя път към Голгота. Така Той удовлетворява за трите наши падения пред изкушенията: на плътта, на света и на дявола. След четирийсет дни в пустинята нашият Господ огладнява. Дяволът Го изкушава най-напред от страна на плътта, като Го моли да направи нещо естествено за един гладен – да използва силата Си и да заповяда на камъните да станат на хляб. Но нашият Господ отговаря, че храната, която засища глада на сърцето, произхожда не от плътта, а от Божия Дух.
Аз също много пъти бях изкушаван да се поддам на похотите на моята нисша природа, когато трябва да служа на духа. Но за разлика от моя Господ падах, съгласявайки се с това, което нашепваше плътта, вместо да отговоря на повика на Благодатта, и върших естественото вместо надестественото. И за съжаление, винаги се убеждавах, че поддаването на нисшите импулси оставя толкова повече неудовлетворение, колкото повече удоволствие е донесло, и че човек не може да живее с хляба на низшите похоти.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
Боже, когато дяволските сили разпъват тялото ми и изкусителят го разтърсва с всичка сила, помогни ми да обуздавам сетивата си и да не забравям, че тялото ми е храм на Светия Дух и че само хората с чисто сърце ще Те съзерцават. Дай ми отсега нататък заради заслугите на Твоето падане под кръста да бъда опазен от паденията на тялото не чрез хляба, направен от камъни, а чрез Тялото, което е Хлябът на живота, и чрез Кръвта, която е Виното, раждащо девици.
Спиране IV
Господ Исус среща Своята Майка
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
По време на сватбата в Кана Галилейска, когато Мария забелязва тревогата на стопаните и моли своя Божествен Син да направи първото чудо, Той казва: „Още не е дошъл часът Ми“. Но заради нейната настоятелна молба предварва Своя час и превръща водата във вино. Казва, че часът Му „още не е дошъл“, но Неговият час е също и нейният час, който сега настъпва! В Кана Галилейска Той превръща водата във вино. По пътя към Голгота виното се превръща в Кръв. Това е величавият час на освещаването, заради което Мария се едини със страданията на своя Божествен Син, за да избави света от страховития смут на греха и от това, че няма Божието изкупително вино на любовта. Това е часът, в който представата на света за любовта е преобърната, защото Синът призовава Своята Майка да страда. Така любовта не означава да притежаваш; тя означава да бъдеш притежаван; тя е отдаване на себе си за ближния. Никой никога не е обичал Исус така, както Мария; затова никой никога не е страдал заради Исус, както Мария.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва
Марийо, скъпа Майко, в твоя скръбен час заплащаш скъпо за своето Непорочно зачатие! Ти правиш и нещо повече, защото тази твоя болка е родилната болка, чрез която ставаш Майка на човешкия род, както във Витлеем стана Майка на Исус, твоя Първороден. Затова ти си наистина моя Майка, не като почтителна титла, а заради родилните болки. Научи ме, Майко, да разбирам, че Исус призовава към страдание онези, които обича. Господ Исус запазва най-доброто вино на Своята любов за часа, когато ще бъде най-необходимо; нека те държи близо до нас, когато си ни най-нужна – във всички изпитания и изкушения, и особено в смъртния ни час.
Спиране V
Симон Киринеец помага на Господ Исус да носи кръста
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Грешните човеци не желаят единствено смъртта на Спасителя, те искат това да бъде особен вид смърт върху знака на противоречието. И за да не може изтощението и немощта на Христа да им попречи да „развеят“ нашия Господ като знаме на спасението върху кръста на Голгота, принуждават Симон Киринееца да Му помага. Симон вижда в кръста само тежестта на дървото; не вижда тежестта на греховете на света и затова отначало помага без желание, като един помощник по принуда. Обаче няколкото мига в сладкото присъствие на Исус променят виждането му. Робството се превръща в свобода, принуждението – в любов, а нежеланието – в сладко примирение.
Аз съм същият като Симон в първия момент: знам за Исус, но не Го познавам. Страхувам се да имам дял в Неговия Кръст и затова малко обичам, понеже малко съм познал. Твърде често искам непременно да започна едно нещо с удоволствие, а всъщност удоволствието е това, с което трябва да го завърша.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
Дай ми, о, Исусе, разбиране за тази голяма тайна, че Кръстът ужасява само отдалече, че сянката му е по-ужасна от неговата действителност, че неговите трески са по-ужасяващи от гредите му, че е по-лесно да носиш целия Кръст, отколкото някаква част от него. Ти каза, скъпи Спасителю, че трябва всеки ден да си поемаме кръста и да Те следваме. Позволи тогава, когато Кръстът застане между Теб и мен, както застана между Теб и Симон, да се радвам да виждам следите от Твоите стъпки и да ги следвам като Симон, докато не стана драговолен пленник на Твоята сладка любов.
Спиране VI
Вероника изтрива лицето на Господ Исус
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Симон Киринеец, който помага на Исус да носи тежкото бреме, напомня, че човекът е призван към възвишената мисия да носи кръст. Но жената също трябва да изпълни своята роля и в оня страшен ден Вероника с типично женския проницателен поглед се вглежда в насиненото и омазано с прах и кръв лице и съзира в него самия Лик на Божествеността.
Със смело почитание доближава кърпа до лицето Му, сякаш напомня, че подобието между Христос и нас е най-съвършено в страданието и болката. Спасителят по Своя път не към планината Тавор, а към Голгота, ни оставя отпечатъка на Своето преизпълнено с болка Божествено Лице.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
Господи Исусе, в деня, когато се родих отново от водата и Светия Дух, знакът на Твоя Кръст беше отпечатан върху моята душа, а надписът на Твоето страдание беше издълбан в моето сърце. В този ден Ти ме запита: „Чий е този надпис?“ Щом е Твоят, позволи ми да отдам Божието Богу. Позволи ми като Вероника със смело почитание винаги да нося Твоето изображение, отпечатано не върху платно, а върху живия скрижал на моето сърце. Дари ми и благодатта толкова много да приличам на Теб, та когато съм сред хората, те да разпознават в мен нещо от Теб, както слугинята разпозна нещо от Теб в Петър. И ако това не бъдат следи от Твоето страдание, то нека бъдат искри от Твоята любов!
Спиране VII
Господ Исус пада за втори път
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
При второто изкушение на планината дяволът моли нашия Господ да се предаде изцяло на Бога и да не се грижи или да мисли за Себе Си, като казва: „Хвърли се оттук долу“, защото ангелите „на ръце ще Те понесат“. Ала Спасителят отговаря: „Няма да изкусиш Господа, твоя Бог“, напомняйки на сатаната, че Бог никога не ни спасява против волята ни, а само тогава, когато сътрудничим с Неговата благодат.
Това изкушение не идва от плътта, а от света, който много пъти ни казва „Хвърли се долу върху скалата на греха, остави се на Бога; Бог е милосърден, Той ще те повдигне, има много време за покаяние – Бог ще се погрижи за теб“.
И толкова пъти, за разлика от нашия Господ, се поддавах на такива внушения и дръзко грешах, а после вземах половинчато решение за поправяне и падах отново.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Молитва:
Драги Спасителю, чрез Твоето второ падане Ти удовлетвори за моята прекомерна любов към света и за множеството случаи, в които злоупотребих с Твоето милосърдие и благост като оправдание да извърша поредния грях. Като се изправи от земята, Ти заслужи благодатта и аз да се изправя за пореден път, за да мога да вървя с Теб към Голгота. Освободи ме от духа на света. Дай ми да разбера, че нищо не ме ползва, ако придобия целия свят, а загубя безсмъртната си душа. Ти ми каза, че светът винаги ще ме мрази, ако обичам Тебе, затова Те моля, нека в най-горчивите мигове на презрение да ме утешава споменът за това, че намразиха първо Теб.
Спиране VIII
Господ Исус среща плачещите жени
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
От всички познати неща на света най-малко познаваме себе си. Познаваме греховете и недостатъците на другите хиляди пъти по-добре отколкото своите собствени и винаги виждаме сламката в окото на брата си, а не виждаме гредата в своето. Изглежда, че тази голяма истина остава незабелязана по пътя към Голгота. Набожните йерусалимски жени, които, макар и никак да не се боят да покажат верността си към Исус пред безбожните мъже, сега виждат само страданията на Христос, Когото обичат, но не съзират любящия Христос, Който страда за тях. Съпричастни са на болката, но не виждат себе си като причина за тази болка. А Той е взел върху Си техните и моите грехове и за да достигне тази истина до всички ни, от дълбината на Святото Му Сърце се изтръгват печалните думи: „Не плачете за Мене, а плачете за себе си“.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
Господи Исусе, Дай ми да разбера тясната зависимост между моите грехове и Голгота. Нека да не плача за Теб, без да виждам себе си, но за Теб, давайки си сметка за себе си. Дай ми да разбера, че ако бях по-малко горделив, тръненият венец щеше по-малко да Те пробожда; ако бях по-малко своеволен, Твоят Кръст щеше да тежи по-малко; ако бях по-малко грешен, пътят към Голгота щеше да бъде много по-къс. Дай ми благодатта да оплаквам своите грехове и тъй като скръбта и радостта имат един и същ източник – извора на сълзи, дай ми също да разбера, че благодарение на Твоята любов един ден моята скръб може да се обърне във вечна радост.
Спиране IX
Господ Исус пада за трети път
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Третото изкушение на планината не е нито от плътта, нито от света. То е изкушение от самия дявол, който предлага на нашия Господ да падне пред него и да му се поклони, като Му обещава в замяна всички царства на земята. Но Исус му казва: „Махни се от Мене, сатана! защото писано е: ”Господу, Богу твоему се покланяй и Нему едному служи“.
В моя живот има безброй случаи, в които замених безценното съкровище на Твоята благодат за играчката на някакво преходно удоволствие. За разлика от Христос аз повярвах в лъжите на дявола и размених вечност за време, мир – за разкаяние, и свободата на Божиите синове – за страшното робство на греха. И всеки път се убеждавах, че когато сатаната обещава удоволствията на своето царство, той всъщност дава само своята безплодна пустиня на злощастието и болката.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
Много пъти, драги Исусе, когато бях паднал, съборен от плътта и света, аз Ти обещавах, че никога вече няма да падна. Твоето трето падане, Исусе, показва, че съм падал заради дяволски клопки, но чрез Твоето изправяне Ти ми даваш още един залог за надежда. Ти ме научи, че в света има два типа хора: такива, които падат и остават в падението, и такива, които падат и отново се изправят. С Твоето трето падане Ти заслужи за мен благодатта да се изправя отново. Никога не ме оставяй пак да падна. Дяволът би дал целия свят за моята душа; Ти отдаде собствения Си живот, за да я имаш. Затова, драги Исусе, моята душа заслужава да бъде опазена. Помогни ми да я опазя!
Спиране X
Господ Исус е разсъблечен
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Божието отношение с човека е едно непрестанно щедро изливане на блага. Първата проява на тази щедрост е привеждането на нещата в съществуване, и това е Сътворението. Втората проява е откриването на тайните на Неговата любов, и това е Откровението. И накрая, любовта, която не познава граници, се изчерпва във Въплъщението, когато, както казва свети Павел, Христос „понизи Себе Си“, като загърби славата Си и прие образа и вида на човек. Сега, на Голгота, Исус иска да се лиши не само от Своята Божествена слава, но дори и от последното Си земно притежание. Небесният Странник, Който нямаше къде глава да положи, сега е разсъблечен, за да няма нищо в смъртта, а да може да предаде всичко и така да бъде напълно лишен от всичко.
Молитва:
Господи Исусе, в любовта има взаимност и всяко отдаване води след себе си придобиване. Ако Ти се отдаде, като ни дари Божествения живот, не копнееше ли аз да го придобия? Позволи тогава, драги Исусе, да отдам своето самолюбие и да придобия Твоята любов, да отдам световните желания и да придобия Твоята святост. Съблечи ми дрехите от света и ме преоблечи в бялата дреха на Кръщението, та чрез земната бедност да стана богат. Укрепи ме, за да отплатя за Твоя живот на себеотдаване с моята любов към саможертва, попълвайки недостига от Твоите страдания, Христе, със страдания в моя живот.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Спиране XI
Господ Исус е прикован към кръста
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Нашият Господ се качва на Своя амвон за последен път. Този път това не е лодката на свети Петър, нито са Галилейските хълмове; този път това е Кръстът, който, като словата, които Христос ще изрече след малко, ще бъде красноречив дори когато времето премине. Проповедникът е Божието Слово; кръгът на слушателите се състои от войници, които хвърлят жребие за Неговите дрехи, неверници, чиито уста са кратер на омраза и вулкан от богохулство, и вярващите – Мария, Мария Магдалена и Йоан – невинността, покаянието и свещенството – три вида души, които винаги могат да бъдат намерени под амвона на Кръста. Проповедта се състои от седемте последни думи – думи на любов и прошка, отправени най-напред към враговете: „Прости им, защото не знаят какво правят“, след това към грешниците: „Още днес ще бъдеш с Мен в рая“, и накрая към светиите: „Жено, ето син ти“.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
Драги Исусе, когато слушам Твоята проповед, която разкрива Твоя огромен копнеж за любов, започвам да откривам какво е истинската любов и колко много пъти съм я разпъвал на кръст: приковавах здраво Твоите ръце, издигани толкова често да ме благословят; пробождах с гвоздеи Твоите нозе, които толкова често ме търсеха по коварните пътеки на греха; ранявах Твоите устни, които толкова често ме викаха да изоставя пътя на греховността. И сега слушам Твоите думи на любов, която извинява и прощава, и започвам да разбирам, че когато пробождах Твоето Сърце, убивах своето сърце. Сега се завръщам при Твоя Кръст като при чашата на всяка нищета и надежда на окаяните грешници. Дай ми по него да науча урока, че не е нужно много време, за да ме направиш свят, нужна е само много любов; и че ако никога не бях съгрешил, нямаше да мога да Те наричам „Спасител“.
Спиране XII
Господ Исус умира на кръста
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Погребалната клада на страданията догаря, а Кръвта на Богочовека засъхва на кръста като свидетелство за Неговата смърт. Неговите дрехи са предадени на палачите, Неговата Кръв – на земята, Неговото Тяло – на гроба, Неговата Майка – на Йоан, Неговата Душа – на Небесния Отец. Изричайки последните думи на Своя завет, Христос скланя глава и умира. Духът Му слиза в преизподнята, екскортиран от разбойника. Всичко се изпълни. Бог получи отплата. Три неща помогнаха за нашето падение: непослушният мъж – Адам, горделивата жена – Ева, и дървото. Нашият Спасител употреби същите три неща, за да ни възроди за Божествен живот: послушния човек – Христос, смирената нова Ева – Мария, и дървото, което е дървото на Кръста. Но победата още не се вижда, защото от събраните около кръста се чува викът на тяхната мимолетна победа: „Спаси другите, а Себе Си не може да спаси“.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
О, Исусе, разбира се, че не можеш да се спасиш, никой не може да спаси себе си, ако трябва да спаси другите. Твоята слабост не е безсилие, а послушание на закона на жертвата. Пъпките не могат да се оцелеят, ако трябва да разцъфнат, а жълъдът не може да оцелее, ако от него трябва да израсте дъб. Също и Ти, Господи Исусе, не можеш да се спасиш, ако трябва истински да ни спасиш от греха. Дай ми една вечна и послушна любов към Твоето изкупление и докато ходя по земята, дай ми да разбера, че няма такова нещо като разходки около Кръста – неговите протегнати ръце няма да ми позволят това. Дай ми като Теб да загубя живота си за времето и чрез най-странния от странните парадокси – да го запазя за вечността.
Спиране XIII
Господ е свален от кръста
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Блудният син се завърна, а Исус не е ли блуден син? Преди трийсет и три години напусна небесния дом и отиде в чуждата страна на този свят, като изтощи Себе Си и позволи да бъде изтощаван, поучавайки човешкия род, отваряйки незрящите очи за лъчите на Божията светлина и глухите уши за музиката на човешкия глас. А сега Божественият блуден син, прахосал имота на Своето Тяло и Кръв сред грешниците, изтощен докрай, е положен в скута на Своята Пресвята Майка, която за момент има чувството, че се е върнала във Витлеем.
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва:
О, не, Марийо, не си се върнала във Витлеем! Ръцете, които някога посягаха към даровете на тримата царе, сега са изпоранени от гвоздеите; бебешкото чело, което някога беше престол на величието, сега носи трънен венец, бебешките крака, които някога не можеха да ходят, понеже не можеха да понесат тежестта на Божественото Всемогъщество, сега не могат да ходят, защото са пробити от гвоздеите. Марийо, нещо се е вмъкнало между Витлеем и този час. Това не е Витлеем. Това е Голгота. А това, което се е вмъкнало, са моите грехове. Марийо, застъпвай се за мен пред Сина Си. Позволи ми да извадя от сърцето ти твоите седем меча. Майко Божия, нека бъда твой блуден син!
Спиране XIV
Господ Исус е положен в гроба
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Светът, общо взето, е готов да оказва поне тези два вида гостоприемство: да предоставя място, където човек да се роди, и място, където да умре. Обаче и двете места са отказани на Този, Който е Господар на живота и смъртта. Като място за раждане Му дават пещера под земята; като място за умиране Му дават ложето на кръста, вместо възглаве Му дават трънен венец, и за да не Му се изхлъзнат ръцете и краката, приковават ги с гвоздеи. И така славата на рождеството Му е скрита в най-малкия от израелските градове, а позорът на смъртта Му – в най-големия от тях. Роден в чужда пещера, погребан в чужд гроб, Христос известява на света, че и човешкото раждане и човешката смърт са Му еднакво чужди; но на кого могат да бъдат чужди и земното раждане, и земната смърт, ако не на Бога?
Моли се за нас, Света Богородице,
за да станем достойни за Христовите обещания.
Молитва
Сладки Исусе, сега, когато си положен в гроба, разбирам, че законът на живота е закон на смъртта, че нищо не се ражда, ако нещо не умре, и че нищо не умира, освен за да живее друго. Твоят живот ме научи, че ако няма кръст, никога няма да има празен гроб; че ако няма трънен венец, никога няма да има ореол от светлина; и ако няма бичувано тяло, никога няма да има прославено тяло. Пред радостта от Твоето възкресение дай ми издръжливостта да нося кръста си и да споделям Твоите страдания до онзи възкресен ден, когато в небесния Йерусалим ще бъдат изтрити сълзите и Твоята любов – а Бог е Любов – ще царува от века до века.
Молитва за намеренията на Светия отец, Исус – Христовия викарий
Драги Исусе, Ти, Който си Словото на Бог, ни каза, че Божието Слово е семето, което ще роди живот само ако падне на земята. Като семе на вечния живот Ти падна на земята чрез Своята смърт на Велики петък, но възкръсна за нов живот в Пасхалната неделя. Така ни научи, че християнският живот означава да умреш за света на Голготата на времето като прелюдия към вечния Великден на небето. В деня, когато дойдеш на небесен облак да съдиш живите и мъртвите, в ръка със Своя Кръст като знак за победата и със своите рани като свидетелство на любовта, стори и аз да мога да Ти покажа моя кръст и моите рани и в замяна да се удостоя да чуя от Твоите уста: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете Царството, приготвено вам от създание мира“. Амин.