Въведение и обяснения
КРЪСТЕН ПЪТ
От самото начало на християнството верните в Йерусалим преминавали този път, който извървял Спасителят, носейки Кръстното дърво на раменете Си, страдайки и умирайки за всички нас, и размишлявали върху Неговото страдание. Този християнски обичай е жив и до днес. Поради факта, че много християни нямат възможност да посетят Светите земи, Църквата позволява да се моли набожността Кръстен път във всички църкви и капели по целия свят, както и на открито, на местата, предназначени за тази цел, а и в собствения дом.
Църквата предвижда пълна индулгенция за благочестиво участие в Кръстен път с размишления върху страданията и смъртта на Христос на утвърдените от църковната власт спирания и с преминаване от спиране към спиране; при публично отслужване на набожността е достатъчно да преминава само водещият.
Тези верни, които не могат да участват в публичното молене на Кръстния път поради възрастта си, болест, грижа за деца или възрастен човек, липса на църква и т.н., могат да получат пълна индулгенция, ако поне в продължение на половин час размишляват върху страданията и смъртта на Исус Христос, както и за благочестиво включване чрез радиото или телевизията в набожността на Кръстния път, отслужвана от Светия отец.
При други условия индулгенцията е частична.
Може да се отслужва, ползвайки само първата или втората част на текстовете за спиранията
Обожаваме те, Господи Исусе Христе, и като размишляваме върху спиранията на Кръстното страдание, Ти отдаваме дълбока почит и се посвещаваме на Твоята Драгоценна Кръв. Жадуваме да изпросим чрез нашите молитви благодатта на обръщането за грешниците, да разберем своята нищета и Твоята, о, Исусе, неизследима милосърдна любов, та тозчас да Те възлюбим и да Те обожаваме навеки.
О, Исусе, Прескъпи Спасителю, молим Те, като размишляваме Твоите страдания, които си преживявал с душа и тяло от молитвата в Гетсиманската градина и след това при осъждането, затвора, увенчаването с трънения венец, бичуването, оскърбленията, омразата, изтощителния глад и жажда, разсъбличането, разпъването на кръста и смъртта, дай ни дара на Божията боязън и дара на разума, та по-ясно да познаем какво Си извършил за нашето спасение. Докосни сърцата ни с Твоята благодат, та искрено да се разкаем за всичките си грехове и смело да ги изповядаме в Светата изповед, усили с благодат волята ни за решително поправяне. Желаем да принесем този Кръстен път с намерение за Светия отец, да молим горещо за обръщане на грешниците и за спасение на цялото човечество, а получените опрощения да принасяме за душите в чистилището.
Пресвята Майко, Съизкупителко на света, молим те, заради твоето съучастие в изкуплението на човечеството, заради единението във всички болки на твоето скръбно и Непорочно сърце с Пресвятото Сърце Исусово изпроси ни благодатта на проникновено размишление върху тайните на страданието и смъртта на твоя Син и благодатта на искрена молитва, покаяние и устояване в доброто докрай.
Бл. Анна Катерина Емерих е имала следното видение: „Когато водеха Господ Исус при Ирод, Йоан с Пресвета Дева Мария и Магдалена обходиха всички места, по които беше минал Исус. Пресвятата Майка често се хвърляше на земята и целуваше местата, където беше падал нейният Син. Това беше началото на Кръстния път и на отдаването на почит към Исусовите страдания още преди да са се изпълнили.“
По този начин Пресвета Дева Мария, Майката на Исус, откри за Църквата нов извор, от който тя може да се черпи от заслугите на нейния Син, прилични на драгоценни камъни или най-ценни цветя, за да може да ги принася на Предвечния Отец за всички хора. Този извор е Кръстният път.
Бележка:
В края на всяко спиране след молитвата: „Смили се над нас, Господи, смили се над нас“, да се каже допълнителна молитва: „И ти, която си страдала заедно с Него, Скръбна Майко, застъпи се за нас“.
Спиране I
Господ Исус е осъден на смърт
Когато тълпата водеше Исус на съд при Пилат, жената на Пилат Клавдия Прокула, поразена от вида на толкова жестоко пребития, пълна с вътрешно безпокойство и тревога, изпрати да повикат мъжа й, за да се види с него. Тя разказа на мъжа си последния си сън, в който беше видяла по-важните моменти от живота на Исус, винаги огрят от светлина. (Беше видяла Благовещението на Мария, поклонението на тримата влъхви и пастирите, бягството в Египет, изкушението в пустинята, беше видяла злобата на Неговите неприятели под различни лица, а също така страданието на Самия Исус и Неговата Пресвята Майка. Беше видяла някои събития като избиването на младенците и пророчеството на Симеон да се случват близо до дома ѝ).
Затова сега молеше и заклеваше мъжа си да не осъжда Исус на смърт и да не Му причинява зло.
Чувайки това, Пилат се обърка много. Той също беше чувал много добри неща за Галилееца. Каза й, че е познал цялата злоба на евреите. Призна невинността на този Човек. „Няма да Го предам на смърт“ – каза и даде на жена си залог за своето обещание. По време на съдебния процес изпрати Подсъдимия на съд при Ирод. Той Го взе за глупав и Го изпрати обратно с подигравки. Вбесени от това, евреите изляха цялата си злост върху Исус. Войниците, а те бяха около двеста, се надпреварваха в жестокостите. Не се намери ни един да се смили над Него. Ако не беше помощта от небето, щеше да умре в двора. Тълпата, подкупена от Анна и Каяфа, искаше смъртна присъда. Пилат предаде Исус на бичуване.
Привързаха Господа към стълба и двама палачи бичуваха Пресвятото Тяло. Исус, целувайки стълба, се молеше за палачите и се гърчеше като червей в това страшно изтезание. След петнайсет минути палачите, които бяха поени с червено вино, се смениха. Новата двойка палачи държаха в ръцете си не камшици, а пръчки, за да бичуват Исуса. Нанасяните от тях рани раздираха Исусовото Тяло, а Кръвта Му се пръскаше чак до ръцете на палачите. Исус трепереше, стенеше и се молеше, а когато тази двойка палачи се измори, пристъпиха други двама, които започнаха да бият Исус с ремъци с железни топчета накрая. Тяхната ярост беше безгранична, защото, като развързаха Исус, привързаха Го отново през гърдите и под коленете, но с гръб към стълба, понеже припадаше. Сега гледката беше страшна. Единият от палачите удряше Исус по лицето, а другият по цялото тяло. Исус беше целият една кървава рана. Гледаше своите палачи, като да молеше за милост.
Това трая около три четвърти час, когато човек от тълпата, братовчед на един изцелен слепец, се хвърли към стълба с нож в ръка и се провикна да спрат и да не изтезават Невинния. Бързо преряза въжетата и се изгуби в тълпата. Исус падна в локвата на Собствената Си Кръв, а когато Го отнесоха, Пресвета Дева Мария се приближи до стълба и с платното, което ѝ беше изпратила жената на Пилат – Клавдия Прокула, попи Кръвта на своя прескъп Син.
Пилат говори на евреите още няколко пъти. Клавдия Прокула, обезпокоена от колебливостта на мъжа си, му напомни неговото обещание. Пилат се поддаде на сганта и издаде присъда, обявявайки я за справедлива, понеже за смъртта настоява целият народ. И накрая каза:
– Осъждам Исус от Назарет на разпъване на кръст – като при това строши на две пръчката и я хвърли под краката на Осъдения като смятан за престъпник.
Жена му – Клавдия Прокула, му върна залога, отричайки се завинаги от него, а вечерта тайно напусна двореца и отиде при приятелите на Исус.
Думи на Господ Исус:
Слушай и Аз ще ти говоря. Искаш ли да бъдеш Моя довереница, да се числиш към Моите приятели? Предадох се в ръцете на хората, които постъпиха с Мен според волята си. Направих го от любов. Сега се предавам в Евхаристията и хората отново постъпват с Мен, както искат. Правя това от любов докрай, чак до края на времената. Имате свободен избор да Ме искате, или да не Ме искате.
А аз стоя пред вратата, което значи, че се съобразявам с това, че мога да бъда изгонен. Чакам вашето решение. Сърцето Ми неспокойно чака, копнее за вашия избор. Понякога хората не искат дори да чакам. Казват Ми: – Никога няма да влезеш при мен… като че ли съм разбойник. Осъден на смърт, на такава смърт! Знаеш ли какво е това? Вие ще бъдете съдени с любов. Колко много се нуждая от утешение… Утешавай Ме. Ще забравя за неблагодарните. Вие имате върху Мен власт, която би ви удивила, ако знаехте за нея. Как не познавате мощта на вашия Бог.
Спиране II
Исус взема кръста на раменете Си
След обявяването на присъдата Исус беше предаден на палачите, които Му развързаха ръцете, за да може да се облече, разкъсаха пурпурния плащ, с който беше облечен за по-голям присмех, и от това Му се отвориха засъхналите рани. Исус целият трепереше, искаше да Си облече кафявата дреха, която Му беше направила още Неговата Пресвята Майка, но тръненият венец пречеше.
Тогава Му свалиха трънения венец, който отново разкъса раните, и цялото лице на Господ се обля в кръв. Когато облече дрехата, облякоха върху нея друга, бяла, препасана с пояс, едва тогава Му заметнаха собствения плащ и Го оковаха с железни окови с шипове отвътре. От двете Му страни сложиха двама разбойници, чиято присъда беше нарочно отложена, та с това още повече да унижат Господа. Палачите изведоха Исус по средата на площада и хвърлиха в краката Му донесен от роби кръст. Исус коленичи при него, обхвана го с ръце и го целуна три пъти, поднасяйки тихо нежна благодарност на Своя Небесен Отец за изкуплението на човешкия род, което вече започва.
Начело на шествието яздеше тръбач, който известяваше присъдата. Пилат в броня стоеше начело на отряда пехотинци, наброяващ около триста войници. След него тълпа мъже, жени, деца. По-силните носеха нужните за разпъването на кръста щанги, стълби, въжета, гвоздеи. След тях вървеше Исус бос, вързан с четири въжета, държани от палачите. При звука на Пилатовата тръба започна шествието на Царя на царете, толкова позорно на земята и толкова хвалебно на небето.
Думи на Господ Исус:
Твоите грехове – вземам ги върху Си.
С каква вътрешна радост прегърнах Своя кръст, когато Ми го донесоха. Знаеш ли какво означаваше това за Мен? Аз съм Този, Който обича най-много. Съзирай Мен у ближните. Упражнявай се в това да се обръщаш към ближния като човек, който няма голямо значение. Вземаш ли Ме в твоите походи като пътеводна светлина? Мнозина използват всички сили, за да се освободят от Мен, намират претексти до припишат на случайността благодеянията, които им изпращам. Поемай своя ежедневен кръст, както Аз поех Моя – с голяма любов.
Достигни постепенно до това да възлюбиш страданието – именно страданието приближава до Мен. Всеки християнин в благодатно състояние е друг Христос. Постъпвайте с Мен като с най-близък, Който не само прощава вините, но Който и ги взема върху Си, за да получи за тях опрощение от Отца. Моята спасителна мощ е безкрайна.
Спиране III
Първото падане на Исус
Исус бе изтощен от загубата на кръв и от глада, защото не беше ял от Последната вечеря; подпирайки с лявата ръка кръста, с дясната се опитваше да повдигне дългата дреха, която се заплиташе в изранените Му крака и затрудняваше крачките. На това отгоре палачите, държейки въжетата, захванати за пояса Му, се забавляваха, като Го теглеха ту на една, ту на друга страна, или го блъскаха. Кръстът и веригите притискаха дрехата Му до раните, които наново се отваряха. Наоколо се чуваха само богохулства, но Исус се молеше и погледът Му прощаваше.
Водеха Исус по странична уличка, за да не пречат на отиващите в храма. Някои жители на Йерусалим, някои роби, а също и деца Го замеряха с кал и камъни. Близо до акведукта имаше локва. Тук трябваше да се мине по един камък. Като стигна това място, Исус вече нямаше сили да прескочи локвата и теглен от палачите, падна на камъка, а кръстът се хлъзна на земята.
Настъпи объркване. Палачите започнаха да бият Исус, искайки да Го принудят да стане. Исус напразно протягаше ръце и викаше за помощ. Фарисеите, като видяха това, се развикаха да бъде изправен, защото иначе ще умре в ръцете им.
Думи на Господ Исус:
Много са възможностите да напреднеш – дори чрез паденията. Викай силно, когато паднеш. Вярвай в Моята любов. Призовавай Ме. Нима не хванах Петър, когато потъваше сред вълните? Ако знаехте колко силно копнея да идвате при Мен с простота и малко сърдечност. На земята са Ми нужни всички Мои души. Нужно ми беше твоето идване на света като ново сърце, което да ме обича.
О, вие, които сте Моите по-чувствителни приятели, идвайте да утолите Моя глад да ви притежавам.
Спиране IV
Исус среща Своята Майка
Скръбната Исусова Майка, като чу за смъртната присъда на своя Син, излезе от преторията и премина по всички места, осветени от Исуса, започвайки от Гетсиманската градина и обратно до преторията. Искаше да зърне своя Син още веднъж. С помощта на един от прислужниците на Каяфа Йоан получи разрешение да премине през сградата на първосвещеника, чийто изход водеше на улицата, по която вървеше Исус. Смъртно бледа, със зачервени от плач очи, увита в пепеляво-синя наметка, тя се ослушваше, понеже все по-силно се чуваше врявата на приближаващата тълпа. Когато видя хората, които носеха инструментите за мъчението, цялата се разтрепери и застена. Виждайки това, един човек запита каква е тази жена, а когато друг му обясни, че това е Майката на Галилееца, започна да се гаври, като ѝ сочеше гвоздеите. Един от палачите каза: Жено, какво търсиш тук? Ако го беше възпитала по-добре, нямаше да бъде днес в нашите ръце.
Исус погледна Своята Майка с изпълнен със съчувствие поглед и като се спъна, падна на ръце и на колене.
Майката, виждайки само Исуса, непрестанно оскърбяван от палачите, изтича из портата, падна пред Него на колене и Го прегърна. Сине мой! – Майко Моя!
При вида на това някои войници се трогнаха и отстраниха Мария, без да я докосват.
Думи на Господ Исус:
Моята Майка навсякъде, където беше, остави красноречива следа на святост. Любовта не допуска раздяла. Търся жертви, които искат да се присъединят към Моята. Обичаш ли Ме? Обичаш ли Ме повече от другите? Имайте смелостта да страдате. Има души, които вече не могат да живеят без страдание. Колкото и безкрайно да ви обичам, гледам с необикновена любов на децата, които страдат… Моят поглед е по-нежен и по-ласкав от погледа на майка. Нали Аз съм сътворил майката?
Спиране V
Помощта на Киринееца
Хората, преминаващи оттам към храма, като виждаха Исус толкова измъчен, олюляващ се и падащ, викнаха: – Уви, този беден човек умира вече! Фарисеите, като се страхуваха Исус да не умре по пътя, заповядаха да се намери някой, който да Му помогне да носи кръста. Недалеч от тях вървеше Симон с децата си. Той се беше намерил случайно в тълпата и не можеше да се измъкне. Войниците, разпознавайки езичника и занаятчията от нисше съсловие, го принудиха да помогне в носенето на кръста. Като видяха това, децата му се разплакаха, но някои познати жени ги взеха при себе си. Исус, плачейки, погледна с неизказана загриженост Симон, който Му помагаше да носи кръста. Симоне, не Ме гледай с такава ненавист. Аз съм много слаб, едва съм жив… Симон, 40-годишен, силен, широкоплещест мъж, пристъпваше редом с Исус, поради което тежестта на кръста намаля. Симон скоро забеляза, че някакво чудно вълнение овладява душата му. А Христос му се отблагодари за тази помощ, понеже го призова заедно със синовете му Руф и Александър, в кръга на Своите следовници.
Думи на Господ Исус:
Вашата любов, как я търся в делата ви. Помисли за това, за да възлюбиш униженията. Изисквам толкова малко, толкова лесно мога да бъда удовлетворен. Свързвай твоите действия с Моите. Когато бъдеш едно с Мен, силата ти ще бъде свръхчовешка. Покажи с живота си, че на земята няма почивка. Заедно преминахме годините. Двамата ще извършим прекрасни неща. Чрез теб се обръщам към тази или онази душа, за да я подкрепя или да я насърча да се приближи. Приближи се към Мен. Свържи се с Мен, за да станем едно. Моли се за тези, които се страхуват. Душа от душа се запалва, както свещ от свещ. Отсега нататък живей с мисълта, че твоят най-скъп Приятел е постоянно при теб и твоето влияние ще се умножи десетократно. Когато ви виждам страдащи за Мен, съхранявам всяко ваше страдание с голяма любов.
Спиране VI
Помощта на Вероника
Това беше една дълга улица, на която имаше красива къща. От нея изтича жена, която държеше за ръка момиченце. Тя беше жена на член на Синедриона, наречена по-късно Вероника, което значи „истински образ“. Нейният мъж, отначало настроен враждебно към Исус, впоследствие, по време на съда на Каяфа, се беше изказал в подкрепа на Исус и излязъл от съвета. Вероника беше роднина на св. Йоан Кръстител, баща ѝ беше брат на Захария. Беше присъствала на годежа на Мария с Йосиф, тя беше изпратила на дванайсетгодишния Исус храна, когато беше останал в храма.
Беше приготвила превъзходно вино, подправено с аромати, с намерение да подкрепи Спасителя по Неговия път на страданието. Покрита и с кърпа на рамо, се промъкна през народа, войниците и палачите и паднала в краката на Исус, каза: – „Пуснете ме да избърша лицето Му!“. Исус, като отри с кърпата окървавеното Си лице, я даде на Вероника с благодарност. Тогава момиченцето пристъпи, подавайки на Исус съда с виното, но войниците го отблъснаха и не позволиха на Исус да утоли жаждата Си.
Тази публична почит, оказана на Исус, разяри фарисеите и палачите, които започнаха още повече да издевателстват над Него. Когато се върна вкъщи, Вероника разгъна кърпата на масата и като я погледна, падна в несвяст. Чул вика на момиченцето, дойде един от нейните приятели и я свести. Вероника запази тази кърпа в стаята си. След нейната смърт я получи Пресвета Дева Мария, която после я предаде на Църквата.
Думи на Господ Исус:
Ела при Моите овчици. Приближи се до Мен. Свържи се с Мен. Няма да запалиш огън, без да пипнеш с ръка. Колко Ми е приятна устремеността, с която идвате при Мен. Тя ще бъде специално възнаградена. Ревностно се стреми към очистване в Тайнството Покаяние. Събирай Кръвта, която се стича по тръните, и умивай света с нея. Давай на другите от това, което слагам в ръцете ти. Благодарете на Твореца. Обичайте Го за Неговата нежност. Вие сте от Божието семейство.
Спиране VII
Исус пада за втори път
Точно пред портата, на неравния път с издълбани коловози, имаше голяма локва кал. Симон Киринеец, искайки да заобиколи това място, прехвърли оттам кръста, а отслабналият Исус загуби равновесие и падна за четвърти път в калната локва с такава сила, че за малко не потегли след Себе Си Симон. Исус с печален, потиснат, но ясен глас извика: „Горко ти, горко, Йерусалиме! Обикнах те, както кокошка, която събира пилците си под крилете, а ти Ме пропъждаш из портите си!“ (срв. Мат. 23:37; Лук. 13:34). И още по-голяма тъга изпълни сърцето Му. Веднага обаче се раздадоха ругатните и виковете на фарисеите: „Не му стига това на този подстрекател, та още произнася някакви бунтовни речи“, и други подобни. Отново започнаха да Го бият и да издевателстват над Него и не Го вдигнаха, а по-скоро Го извлякоха от локвата. Симон Киринеец не можа повече да понесе тази жестокост на палачите и извика гневно: „Ако не прекратите тези низости, ще хвърля кръста и няма да го нося, да ме убиете дори!“
Думи на Господ Исус:
Когато сте единени с Моето страдание, вашето удовлетворение се харесва на Бога. И затова, когато Ми позволите, свързвам вашия живот с Моя. Помагай Ми всички да влязат в небето и моли тези, които вече са влезли, да ви помагат. Едно грубовато движение може да ги отдалечи още повече. Бъди строга към себе си и мека към другите. Желай да служиш, спомни си, че умивах крака, че носих облекчение, че изцелявах. Когато се появят достатъчно светци, лицето на земята ще се промени. Спомни си, че бяха достатъчни само неколцина, за да бъде спасен Содом. Позволявам ти да Ми служиш и да Ме обичаш. Да служиш на Бога… Ако мислеше за това щастие… О, ако можеше един-единствен ден да се даде на осъдения на вечни мъки… Представи си каква полза щеше да извлече…
Да знаеше с каква голяма радост, колко внимателно ще те слушам… кажи им да дойдат при Мене, за да се отдадат на Любовта такива, каквито са.
Винаги гледам преди всичко вашите намерения, а към действията съм снизходителен, ако в нещо не успявате. Кажи им да дойдат!
Спиране VIII
Йерусалимските жени
Жените, като Го видяха така страшно обезобразен и обезсилен, започнаха да плачат още по-жално и оказвайки Му съчувствие според местната традиция, да Му подават кърпите си, за да Си отрие потта. Тогава Исус се обърна към тях и каза сериозно: „Дъщери йерусалимски – което можеше също да означава: вие, жители на градовете – дъщери на Йерусалим – не плачете за Мен, а за децата си! Ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни утроби и на гърди некърмили! Тогава ще почнат да казват на планините: Затрупайте ни! Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?“ (срв. Лук:23,28-31). Исус им говори още дълго, но вече съм забравила за какво; спомням си само думите: „Плачът ви няма да остане без награда, отсега нататък ще ходите по друг път на живота.“
Думи на Господ Исус:
Любовта призовава любовта. Отговори Ми. Копнея за теб. А какво те обезкуражава? Твоите повтарящи се опущения ли? Твоите недостатъци? Твоята разсеяна мисъл? Срамувай се за грешките… Точно грешките ни правят нещастни. Признайте вашите провинения. Слезте с мислите си да дъното на вашата нищожност. Моли Светия Дух да направлява духа ти. Знаеш ли каква е любовта на Бога-Човек, който призовава към любов, а в отговор чува само смях и издевателства? Колко малко Ме познават хората. За някои съм непознат, за други – чужд, безмилостен учител.
Малцина са тези, които идват при Мен като при любим роднина. Искам да не се страхуват повече от Мен, да знаят, че Моето пълно с любов Сърце винаги очаква да разговарят с Мен като с обичан брат. Ще идвам при теб, за да слушам как Ми говориш. Обичам да слушам твоя говор, просто затова, че Ми говориш. Търся у вас обръщение на сърце към Сърце. Аз зова, ти поне ми отговори.
Спиране IX
Исус пада за трети път
Исус, огъвайки се под тежестта на кръста и под ударите на палачите, вървеше по стръмната пътека между стените и Голгота и на мястото, където пътеката завива на юг, отново падна. Биха Го още повече. Когато стигна при скалата на Голгота, падна за последен път. Отпъдиха Симон и зяпачите. По удобния път от западната страна пристигнаха на коне фарисеите. Под тази скала трябва да се намираха гробовете на Адам и Ева. Тук изстискваха грозде с преса, напомняща кръст, от чиито пет отвора сокът се изливаше в каменни вани, от които после по канали от дървесна кора стигаше до издълбан в скалата кладенец, в който хвърлиха Исус преди разпъването.
Думи на Господ Исус:
Хищникът отвлича много от Моите овчици. Кой ще Ми помогне, ако не вие, духовно свързаните с Мен, няма ли да се присъедините? Как да извърша това, ако затваряте вратата пред Мен? Толкова рядко насочвате поглед, дори крадешком, към бъдещия си живот, към своето утрешно жилище.
Викай Ме, добре познавам твоя зов. Помогни Ми да спасявам грешниците. Толкова съм благодарен на онези, които се стараят да Ми доведат душите на грешниците. Изброй Ми душите, които искаш да доведеш при Мен… Заради теб ще ги викам настойчиво. Аз ще ги поправя… ще ги променя. Ще изпитат радост, каквато не познават. Единствен Аз я давам.
Спиране X
Разсъбличането
В това време приготвиха за Спасителя кръст, на който направиха вдлъбнатини за трънения венец и за гръбнака на висящия, та тялото да е по-изправено, а не да виси, защото така Исус щеше повече да страда и нямаше опасност да се разкъсат пробитите ръце. При това се подиграваха, казвайки: „Царю еврейски, сега ще ти приготвим трон.“ Пресвятата Майка и другите жени, вървейки към Голгота, отдаваха почит на осветените от Исусовото страдание места. Благодарение на изключителната Божия благодат Пресвятата Дева разпознаваше следите, оставени от нозете на Исус, броеше стъпките Му, посочваше на жените всяко осветено място; посочваше къде да се спрат и кога да вървят по-нататък, а всяка подробност се запечатваше в нейната изстрадала душа. След това влязоха в дома на Вероника.
Като разгледаха и целунаха кърпата с образа на Господ Исус, излязоха, вземайки със себе си онзи съд с виното, което не бяха позволили да се даде на Исус. Пристигнаха на върха и видяха всички инструменти на злодеянието и смъртта, но не видяха Самия Исус и се разтревожиха.
Палачите завършиха приготовленията, слязоха в кладенеца, където беше затворен Исус, и Го извлякоха, като още Го биеха и оскърбяваха и в тези последни мигове от живота. Светите жени, като виждаха Исус в това състояние, дадоха пари на един човек да измоли от палачите позволение да дадат на Исус виното, приготвено от Вероника. За съжаление, те не само взеха парите, но изпиха и виното, а на Господа подадоха смес от вино, смирна и пелин, която Исус не докосна.
Не само Ме убиват, но искат и да Ме унижат. За кого говореше Исая? Позорът Ми сломи сърцето, останах без сили. Чаках съчувствие, но никой не се появи… Разбъркаха отрова, когато бях жаден…
Събличайки Исус, палачите смъкнаха трънения венец, който им пречеше да свалят дрехата. Исус стоеше треперещ, цял покрит със засъхнали и отворени рани, защото Тялото Му беше разкъсано до кости. След това Го сложиха да седне на камъка и отново Му наложиха трънения венец, после Му дадоха да пие оцет със жлъчка, но Той отвърна глава.
Думи на Господ Исус:
Вървях по пътя към Голгота и пристигнах въпреки многото изпитания. Ти, дете, не разбираш какво значи да си самотен, да си изоставен от толкова души и колко голяма нужда имам от всякакви прояви на вашата любов и нежност. Може ли сърцето ти да бъде затворено при вида на Моите отворени рани? Не вярваш ли, че на небето и на земята става нещо, когато принасяш в жертва на Отца Мен, окървавения, заедно със себе си? За какво щяха да служат Моите страдания? А ти как се възползваш от благостта на Отца? Всяка молитва има свой отглас, който ти не чуваш. Моли… моли… Във всеки миг можеш да спасиш хиляди души. Помисли. Моли. Обичай. Моли усилно. Да дойде царството Ти. Идването на часа на царуването на Отца може да бъде ускорено, ако Неговите деца Го молят усилно за това. Едно „Слава на Отца“ може да причини отдалеч обръщане на души, да промени нагласата на човек, от когото зависи много, да успокои народа, да подкрепи папата, да разшири делото на мисионерите, да съживи Бога във вътрешността на душата, да предаде на Бога умиращия, понесен от Божието милосърдие. Бъди Моя благодат за всекиго, та пред лицето на Моите мъченици да можеш да кажеш: „И аз бях там, макар и само с копнеж.”
Спиране XI
Разпъването на кръста
Не след дълго простряха Исус върху кръста. Ляга на гредата като на твърдо легло. Тръненият венец се набива в тила на черепа. Като изпънаха дясната Му ръка, най-напред я привързаха към рамото на кръста, след което единият от мъчителите коленичи върху гърдите на Исус, другият Му разтвори дланта, която третият прикова на кръста. От гърдите на Исус се изтръгна стон, а Кръвта Му избликна върху палачите.
„Към Тебе, Отче, въздигам душата Си, да не тържествуват над мене враговете ми. Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.“
Като приготвиха дясната ръка, забелязаха, че лявата не достига до отвора, който бяха пробили. Затова завързаха ръката с въже и дърпаха, докато дланта не се намери над отвара, след което я приковаха с гвоздей. Това жестоко дърпане предизвика голямо страдание, така че тазът се повдигна, пищялите се извиха и това отново разгневи палачите, защото стъпалата пак не стигаха отвора. Едните искаха да пробият нови отвори, но другите казаха: Като не иска да се изпъне, ще Му помогнем! И вързаха десния крак с въже и толкова силно дръпнаха, че стъпалото подмина дървената подставка. Тялото се разпъна тъй страшно, че се чуваше пращенето на костите в гръдния кош; изглеждаше като че ребрата се пукаха и се раздалечаваха, цялото туловище увисна надолу. Не можеш дори да си представиш какво страшно страдание беше това. При тази непоносима болка Исус високо стенеше: „О, Боже Мой! О, Боже!“.
По същия начин изтеглиха и левия крак и като го сложиха върху десния, отново го вързаха здраво с въже. Ала не им беше удобно да приковават с гвоздея едновременно двата крака, защото левият нямаше сигурна опора, затова най-напред пробиха левия крак на сгъвката с гвоздей с плоска глава, по-тънък от онези на ръцете. Едва тогава взеха чудовищен, огромен гвоздей и с голяма сила го забиха през раната на левия крак и през десния крак в пробития в долната подставка отвор, а през него чак до дървото на кръста. Гвоздеят разкъсваше по пътя си сухожилия и вени, трошеше костите на стъпалата. Гвоздеят премина изцяло през двата крака.
Отче, Ти чрез ангела възпря ръката на Аврам над Исак и избави Йосиф, хвърлен от братята си в кладенеца…
Можеха да се преброят 36 удара с чук. Това предизвикваше толкова страшни страдания, че тихата молитва беше често прекъсвана от силен стон! И отново се молеше за преследвачите. Няма да сляза от кръста. Няма да зараснат раните Ми. Няма да доказвам на враговете, че Ти си Моят Отец…
След това заковаха надписа на Пилат, който евреите напразно се опитваха да променят. После изправиха кръста и с цялата му тежест го пуснаха в издълбания в скалата отвор. Сътресението беше толкова страшно, че Исус извика от болка. Раните Му се отвориха. Кръвта потече обилно, а изтръгнатите от ставите кости жестоко се удряха една о друга.
Пресвятата Майка виждаше това. Магдалена беше като полудяла, дращеше лицето си, а очите и бузите ѝ бяха окървавени. Протегна ръце, като че ли искаше да Го отърве.
Думи на Господ Исус:
Разбираш ли, че в живота на всеки човек идва момент, който изисква от него върховно мъжество? Колко пъти вашата свобода Ме разпъна на кръста. Вече не мога да търся грешниците, защото нозете Ми са приковани на кръста. Вече не мога да притискам ръце до гърдите Си, защото са приковани разтворени.
Но Моето Сърце е отворено, нека грешниците да влязат там и да заживеят. Когато спускаха кръста в приготвената вдлъбнатина, ехото от този трус се чу в преизподнята, където мнозина чакаха Спасителя. Те потръпнаха от радост и надежда. Аз съм Който удовлетворява за греховете, а ти ги положи на олтара всичките и шепнешком съкровено изповядай на Отца своето разкаяние.
Спиране XII
Исус умира на кръста
Палачите бързаха, защото слънцето притъмня и в природата настъпи нещо странно. Разделиха си наметката и дългата бяла дреха на Исус, а понеже хитонът не беше шит, а беше тъкан цял, хвърлиха жребие за него. Тогава при тях се приближи пратеник на Йосиф от Ариматея и Никодим и заяви, че има хора, които искат да купят тези неща. Палачите им ги продадоха. Така християните наследиха светите реликви на Исуса.
Когато палачите развързаха въжетата, поддържащи Исусовото Тяло, задържаната до този момент от връзките кръв се разля внезапно по раните, предизвиквайки общ кръвоизлив, така че Исус отпусна глава върху гърдите Си и в продължение на седем минути изглеждаше, че вече е умрял. Цялото тяло беше покрито с рани и синини, които бяха черни, сини и жълти; кръвта, отначало червена, ставаше водниста и бледа.
Бедрата, ръцете и краката бяха извадени от ставите, а членовете на тялото – така напрегнати, че можеха да се преброят всички кости. Отстрани на Исусовия кръст, по-надолу, стояха кръстовете на разбойниците, които представляваха страшна картина. Лицата им бяха сини, а очите им – като да излязат от орбитите. След като си отидоха палачите, фарисеите преминаха на коне пред Спасителя, като подхвърляха оскърбителни думи и казваха: „Измамнико, разруши храма и го построй за три дни! Ако си Син Божи, слез сега от кръста“. Когато на Исус Му прималя, разбойникът от лявата страна – Гезмас, каза: „Сатаната Го изостави“.
Исус подигна глава и каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“. Гезмас отново завика: „Ако ти си Христос, избави себе си и нас“. В това време евреите приближаваха към Исус и презрително Му се надсмиваха, викайки: „Позор, лъжецо! На другите все искаше да помага, а сега не може да помогне на Себе Си! Ако Той е юдейският цар, нека слезе от кръста и ще Му повярваме. Надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Го обича. Понеже каза: Син Божий съм“ (срв. Мат. 27:39-43). А пък Дизмас казваше: „Как може да го ругаете, когато той се молеше за вас? Мълчаливо и търпеливо понесе всички унижения. Той е пророк, наш Цар. Той е Син Божи”. Подобно свидетелство даде по-късно св.Петър: „Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия“ (1 Петр. 2:23). Този неочакван укор, който излезе от устата на жалкия разпънат престъпник, предизвика смут и негодувание сред събраната тълпа. Започнаха да търсят камъни, за да го убият с камъни на кръста. Абенадер се възпротиви на това и заповяда да се разгонят ожесточените и веднага възстанови реда. Дизмас се обърна към своя другар и каза: „И ти ли не се боиш от Бога? Ние страдаме справедливо, а Тоя не е направил нищо лошо. Спомни си за последния си час и се обърни!“ След това изповяда своите грехове пред Исус, молейки Го за милост. Смирено молеше Исуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Царството Си!“ Исус му отговори: „ Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“.
И като погледна Майка Си, която стоеше под кръста, каза й: „Жено, ето син ти“, а на Йоан: „Ето Майка ти“. При тези думи Пресвятата Майка припадна.
Неговите мъчители се ужасиха от слънчевото затъмнение. Около три часа след обед Исус извика с висок глас: „Боже мой, Боже, защо си Ме оставил?“ Фарисеите като чуха тези думи казаха: „Той вика Илия, да видим дали Илия ще дойде да Му помогне“. Минаващите оттам пътници, които видяха Исус на кръста, извикаха потресени: „Горко на този град, ако в него няма да има храм на Бога, той трябва да бъде изгорен, задето взе върху себе си такава несправедливост!“ Исус каза: ”Жаден съм!“
На приятелите Му им се струваше, че Исус иска да им каже: „Не можете ли да Ми дадете капка вода, в тази тъмнина никой няма да забележи“. Те отидоха при войниците, за да им платят и да дадат на Исус вода, ала напразно. Подадоха Му само оцет. Исус каза: „Свърши се“ и като повдигна глава, извика със силен глас: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си.“ И издъхна.
Думи на Господ Исус:
Бедна душо, която живееш в грехове, започваш да изпадаш в смъртен сън. Скоро ще се върна, но ти спиш и вече няма да Ме чуеш. Дали ще се събудиш някога? Дали не трябва да се страхуваш, че лишена задълго от храна, ще отслабнеш и няма вече да излезеш от летаргията? Възлюбени Мои души, знайте, че смъртта ще изненада много от вас сред дълбок сън. Кога и къде ще се събудите?
Спиране XIII
Исус е свален от кръста и положен на коленете на Своята Пресвята Майка
Като гледаше това, стотникът се развълнува и като се удряше в гърдите, извика: „Благословен да бъде Всемогъщият Бог. Този беше праведният Син Божи“. Когато Спасителят издъхна, земята се разтресе, а скалата между Неговия кръст и Гезмас се разпадна. Разпадна се и камъкът, на който Исус беше стоял пред Пилат.
Умрелите стенеха от гробовете и насърчаваха грешниците да се разкаят. По поръка на Пилат палачите пречупиха костите на разбойниците под и над лактите, а друг им строши пищялите. Гезмас виеше, а палачите, искайки да го добият, го удариха жестоко три пъти в гърдите. Дизмас само изстена и издъхна. Не строшиха костите на Исус, един от войниците Му прободе страната с копие, така че острието прониза сърцето и излезе от другата страна под лявата плешка. Веднага от раната изтекоха кръв и вода.
Никодим и Йосиф от Ариматея свалиха Тялото на Исус от кръста. След това го увиха от колената до бедрата и го положиха в обятията на Неговата Майка, която с неизказана нежност и болка протегна ръце към Него.
За последен път Пресвятата Майка държеше Тялото на своя Син, Комуто не можа да облекчи страданията; сега целуваше нежно окървавеното Му лице. С голяма внимание свали от пресвятата глава на Сина си трънения венец, като извади всички бодли.
В дълбоката тишина се чуваше покъртителен плач. Нейното Непорочно сърце трепереше от голямата болка. Сама затвори устата и очите Му. Изправи Неговите разкъсани и обезформени крайници и като Го целуна, предаде Го на Йосиф и Никодим.
Думи на Господ Исус:
Запомни това: всеки на земята достига до едно последно страдание. Отдадох всичко. Забелязахте ли, че даже жилището, в което изпълних най-скъпия Си обет – Евхаристията, Ми беше предоставено по думите: „Учителят има нужда“. Отдадох всичко, чак до хитона, който Ми беше изтъкала Моята Майка. Помни Моята бедност. Бъди разпъната с Мен. Това означава да се противопоставяш на своята природа, на своите желания, на своето самолюбие, в послушание на Отца. Припомняй си, че разпятието предхожда възкресението, тоест голямата радост.
Животът на земята е кратък, а след това ще видите Моето лице, възлюбени Мои души. Така както освободих и избавих душите от преизподнята, така ще дойда тържествено да освободя и избавя вас.
На кръста отворих небето за всички, но всеки има свободен избор. Вие, братя Мои, трябва да допълните спасението на хората, като Ме молите за това и като страдате за тях. Не Ме лишавайте от своите страдания, те помагат на грешниците. В теб Аз се моля на Отца. Поглеждай често към небето, това ще ти помогне да копнееш за него. Нима няма да изляза да те придружавам в по-голямата част от пътя? Добрият разбойник разбра любовта и тогава извика разкаян… Не след дълго се намери в лоното Ми. Марта, Мария, Лазар се занимаваха с Мен. Не мислиш ли, че трябваше да ги приема добре в Моя небесен палат. Моята светлина ще изгрее над тебе в последния ден. Колко голяма чест ще бъде за теб… Ще познаеш благодеянията на Спасителя. Ще бъдеш обгърната от Моето милосърдие. Още отсега изпей своята благодарност. Мисли често за небето. Колко ви очаквам там… Твоето място те очаква. Разбери Моето нетърпение да приема сътрапезниците… за да се радвам на тяхното разбиране и почитание. Много скъпо заплатих за вашето щастие. В последния момент ще имаш нужда от Моята Майка. А тя как няма да бъде близо до тези, които цял живот се молят със Светата броеница, молейки я да се моли в смъртния им час.
Спиране XIV
Исус е положен в гроба
Намазаха цялото Му тяло с благовония и Го увиха с бели повивки, обвързаха Го с бандажи. Всички с любов и с голяма почит коленичиха при Исусовото тяло и Го обожаваха.
Приятелите на Исус положиха тялото на кожена носилка, която покриха с кафяво сукно, прикрепиха дръжки – това напомняше Ковчега на Завета, и с групичка хора Го занесоха до издълбаната в скалата пещера. Евреите запечатаха гроба, превалиха върху него камък и поставиха стража.
Ето Сърцето, което толкова силно обикна хората и което получава от тях, дори от най-любимите, само хладина, безразличие и неблагодарност.
Думи на Господ Исус:
Колко скъпо платих за хляба за Моите деца, но съм щастлив, че мога да ви го дам. Стремите ли се да увеличите своя глад за Евхаристията? Дали не живеете така, като че ли ще останете вечно на земята? Свиквайте с това, че Аз ви дарявам щедро. Аз съм Хостията. Ти си монстранция, а Моите благодати, проникващи през теб, са нейните златни лъчи. Веднъж получената Хостия, е дадена за вечността. Това е съкровището на избраните. Вашата нагласа е малко пренебрежителна към Моите тайнства. Засвидетелствай своята любов и благодарност за толкова получени Хостии. Когато свещеникът затваря вратичката на табернакула, моли се Аз да те затворя в Моето Сърце. Нямай друга воля освен Моята, това е волята на Моя Отец. Ще бъдеш възнаградена за това в последния ден. Толкова копнях за вашата радост, че дойдох на земята да позная страданието. Не Ме привлече страната, а смирената душа. Души, които постоянно водите вътрешен разговор с Мен, не знаете каква наслада сте приготвили за своя Спасител.
Не разбираш, дете Мое, какво значи в самота, напуснат от мнозина, да чувстваш, че в нечие сърце си скъп приятел… най-милият… единственият… очакваният.
Чудно нещо – творението да може да утешава своя Бог. Аз ще ви утеша, когато заспите, отивайки към вечността.