Набожност за удовлетворение за хулите против Непорочното зачатие на Дева Мария
Първа радостна тайна
Благовещението на Дева Мария
Ориген, един от големите богослови от първите векове, пише: „С обръщението „благодатна“ никога към никого не са се обръщали, то е било запазено единствено за Мария. Ако е било вече изречено към някой друг, Мария би разпознала тези думи, защото тя е познавала Закона, била е свята и всеки ден е размишлявала предсказанията на пророците”.
„Радвай се, Благодатна! Господ е с тебе“ (Лук. 1:28)
Архангел Гавраил открива на Мария нейното най-истинско име – това, което знае Самият Бог. Девицата от Назарет узнава коя е, разпознава Божия дар, скрит в глинения съд на нейното същество и история: Благодатна! Пълна с благодат, пълна с прелест, красота и блясък, но повече от всичко, изпълнена с Божествения живот. В нея виждаме колко красив и благ е самият Бог!
Боже мой, Ти ме познаваш по-добре, отколкото аз себе си. Знаеш името ми, проникваш същината на душата ми. Отвека си ме познал и възлюбил. Помогни ми да гледам себе си с Твоите очи.
Втора радостна тайна
Посещението на Дева Мария при света Елисавета
Вслушваме се в думите на един от Отците на Църквата, свети Бѐда Достопочтени, който пише: „Когато Елисавета вижда Мария и разпознава, че тя е Майка на Господа, като не намира у себе си никаква заслуга, заради която да е достойна да бъде посетена от такъв гост, казва: „И откъде ми е това ‒ да дойде при мене майката на моя Господ?“. Защото същият Дух, Който ѝ дава дара на пророчеството, Той ѝ дава и духа на смирението.“
„Блажена е, която е повярвала“ (Лук. 1:45)
Мария е блажена, защото вярва. Нейната вяра е преди всичко предаване на себе си и на своята съдба на Бог, признаване, че Той е пазителят на живота ѝ; това е упованието, че онова, което Той говори и върши, е най-доброто; това е и подчиняването във всичко на Божието провидение. Блажени, които вървят по пътя на Мария. В светлината на живата вяра, на упованието и пълното себеотдаване техният живот получава Божия смисъл и води към Бог.
Боже мой, благодаря Ти за благодатта на вярата и призванието да бъда напълно щастлив в нейната светлина.
Трета радостна тайна
Рождеството на Исус Христос във Витлеем
Зенон от Верона пише: „Божият Син е притаил за момент Своето величие, напуснал е небесния трон и в подобната на храм девствена утроба е направил място, в което е слязъл, за да се роди като човек. Свързал се е с човешката плът и е станал дете“.
„Роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли“ (Лук. 2:7)
В историята на спасението Мария е преди всичко Богородица, Майката, призвана да ражда, да предава и да поддържа живота. Тя е новата Ева, новата майка на живите. В нея виждаме колко плодовит може да бъде човекът, изпълнен с Бога. Да раждаш Исус, означава да носиш спасение, избавление, да възвръщаш живота. Означава да раждаш Исус в бедния „Витлеем“ на нашето време: в сърцата на хората, потънали в тъмнината на отчаянието и духовната бедност. Светът се нуждае от непрестанното Рождество Христово.
Боже мой, Ти ме призова да нося в себе си Твоя живот. Дай ми куража да го занеса там, където царуват мрак и тъга.
Четвърта радостна тайна
Представянето на Младенеца Исус в храма
Святият мъдрец Беда Достопочтени учи: „Светото евангелие говори за смирението на нашия Спасител и Неговата неопетнена Майка, които, макар и да не са били задължени, са се подчинили на всички повеления на Закона. Подобно на нашия Господ и Спасител Неговата Майка, която поради особена привилегия е била над Закона, все пак като пример за смирение не е отказала да се подчини на неговите разпоредби според казаното: „Колкото си по-велик, толкова повече се принизявай“.
„На сама тебе меч ще прониже душата“ (Лук. 2:35)
Мария не познава целия Божи замисъл, не всичко ѝ е ясно. Тя е покорна на Светия Дух, послушна на Божия закон. Слуша също и пророчествата: на Елисавета, на Йосиф, на Симеон. Бог постепенно открива пред нея пълнотата на нейното призвание: да се едини във всичко със Сина. Той приема от нея човешката природа, а тя благодарение на Него се облича в Божията природа. Човешкото е изгорено в огъня на страданието, за да засияе блясъкът на възкресението.
Боже мой, отдалечи от мен страха от страданието, което трябва да ме уподоби на Исус. Майко, моли се за мен.
Пета радостна тайна
Намирането на Исус в храма между учителите
Свети Амвросий казва: „Когато е бил на дванайсет години, Той ненапразно е забравил родителите си по плът. От дванайсетата година започва проповядването, затова на това число съответства броят на проповедниците на Евангелието. Родителите са го намерили на третия ден в храма, което е знак за явяването Му на третия ден след Неговото победно страдание. Тогава Той, признат за мъртъв, се явява на нашата вяра като въздигнат на небесния престол“.
„Твърде много се измъчихме да Те търсим“ (Лук. 2:48)
С болка в сърцето търси онзи, който обича, който държи на някого, който е загубил ценно съкровище, може би най-ценното. Мария е загубила Исус, а това може да се случи на всеки, който иска да Го обича. С чувството, че е подвел себе си, а може би и Самия Бог, когато е загубен контактът или близостта с Него, точно усилното търсене и терзанието стават средствата да Го намерим. Който търси, намира.
Боже мой, не ми позволявай да остана при преживяването на Твоята загуба. Дари ми благодатта на болката в сърцето на Мария, която търси без отдих, докато не намери.