ОБОЖАВАНЕ НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ
Понеже сам Христос присъства в Тайнството на олтара, трябва да Го почитаме с култ на обожание. Посещаването на Пресветото Тайнство е доказателство за благодарност, знак на любов и задължение за обожаване на Христос, нашия Господ. (ККЦ 1418)
Евхаристията, разбирана като спасително присъствие на Исус в общността на верните и като тяхна духовна храна, е най-ценното, което Църквата притежава по пътищата на историята.
Йоан Павел II, Енциклика „Ecclesia de Eucharistia“
Когато Го обожаваме в Светото Тайнство на олтара, Христос се приближава до нас и прониква в нас по-дълбоко, отколкото самите ние можем; чрез преобразяващото единение със Себе Си ни дава дял в Своя Божествен живот, а чрез Духа ни открива достъп до Отца.
(Йоан Павел II, Послание по случай 750 годишнината на тържеството Тяло и Кръв Христови)
Св. Августин казва: „Нека никой не приема това Тяло, ако най-напред не Го е обожавал; бихме съгрешили, ако не Го обожаваме.“
Обожаването е молитва на присъствието. Пред тази неизследима тайна трябва да се спрем, да се откажем за малко от своята активност, да не засипваме Господ с думи и молби, но да се отворим за това, което Той казва. А Неговият език в Евхаристията е тишината, в която Бог ни дава Себе Си. Пребиваването в тишина позволява да влезем в най-духовното измерение на молитвата.
Най-важното в обожаването е това, че сме пред Бога и Го гледаме. Моленето на броеници, молитви от молитвеника, бревиара и др. има своето значение, но е само допълнение към най-важното нещо – съзерцаването на Бог. Но в тишината пред Пресветото Причастие си припомняме различни хора, ситуации, конфликти, мислите ни постоянно „бягат“ и анализират различни проблеми. Трябва да приемаме всичко това като помощ, а не като пречка в молитвата, понеже идваме и коленичим пред Бога такива, каквито сме. Със всичко това живеем и го принасяме на Исус.