Въведение и обяснения
ПЪТЯТ НА СКРЪБНАТА МАЙКА VIA MATRIS
Пътят на Скръбната Майка, известен като Via Matris, позволява сякаш да докоснем и да размишляваме отделните тайни на страдащия Христос, погледнати през страданието на Божията Майка. Набожността, тясно свързана с пътя на Исус към Голгота, включва седем спирания, които съответстват на седемте скръбни събития в живота на Дева Мария, описани в Евангелието.
Набожността е официално утвърдена от папа Лъв XIII през 1884 г. с Апостолическото послание Deiparae perdolentis.
Встъпление
„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда.
На Него хвала и слава навеки.“ (Ефес. 1:3)
От пророчеството на Симеон до утринта на Възкресението Дева Мария носи в сърцето си истината, че истински живот може да получи само този, който от любов към Бога се реши да умре за себе си и за греховете си. Дева Мария, като се съгласява напълно да сътрудничи с Божията благодат, става първият човек, който може да се радва на плодовете на Христовата пасха.
„Преблажената Дева също измина пътя на вярата и вярно съхрани единението със своя Син чак до Кръста, където застана не без Божия промисъл (вж. Иоан, 19:25) и страда дълбоко със своя Единороден, и се присъедини към Неговото жертвоприношение с майчиното си сърце, като даде на принасянето на родената от нейната плът жертва съгласието на своята любов, докато накрая бъде предадена от самия умиращ на Кръста Исус Христос за майка на Неговия ученик с думите: „Жено, ето син ти!“(вж. Иоан, 19:26) (LG 58)
Да съзерцаваме и да живеем страданието и надеждата на Майката. Вярата на Дева Мария да освети нашия живот; нейната майчина закрила да пази нашия път до срещата ни с Господ на славата.
Кратък момент на мълчание
Да се помолим
Боже, Ти направи при Твоя Син, издигнат на кръста, да стои състрадаващата Майка, стори Твоята Църква да участва заедно с Мария в страданието на Христа и да заслужи да участва в Неговото възкресение. Който с Тебе живее и царува в единство със Светия Дух, Бог през всички векове на вековете. Амин.
I спиране
Мария приема с вяра пророчеството на Симеон (Лук. 2:34-35)
Хвалим Те и Те благославяме, Господи.
Защото си приобщил Дева Мария към делото на спасението.
От Евангелието според Лука
(Лук. 2:22-35)
„А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Мойсеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено на Господ; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Свети беше върху него. Нему бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Исуса, за да извършат на Него обичая по Закона,той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израил. А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“
Вярата на Църквата
„Представянето в Храма показва Исус като първородния Син, принадлежащ на Господа. Със Симеон и Ана целият Израил очаква срещата със своя Спасител (така византийската традиция нарича това събитие). Исус е признат като дългоочаквания Месия, „светлина за просвета на езичниците“ и „слава на Израил“, но също и като „предмет на противоречие“. Мечът на страданието, предсказан на Мария, известява другото, съвършено и единствено жертвоприношение на Кръста, което ще донесе спасението, „приготвено от Бога пред лицето на всички народи“. (ККЦ 529)
Размишление
След като разпознава в Исус „светлината за просвета на езичниците“ (Лук. 2:32), Симеон предсказва на Мария голямото изпитание, на което ще бъде подложен Месията, и ѝ разкрива нейното участие в това болезнено изпитание. Пророчеството на Симеон към майката на Исус сочи нейното участие в мисията на Спасителя.
Кръстното страдание дълбоко засяга Мария, на която „меч ще прониже душата“ (Лук. 2:35). Тези думи ще покажат много ясно връзката между Христовата тайна и майчинството на Мария. В своето пророчество Симеон показва целта на жертвата на Исус и страданието на Мария. Това пророчество, като съединява Христовото страдание и видението на пронизаната с меч душа на Мария, свързва по този начин Майката със страдалческата съдба на Сина. Болката на Мария ще достигне своя връх в момента на страданието на Сина.Тогава тя ще потвърди своята любов и готовност да служи. Ще се осъществи нейното съвършено единение с изкупителната жертва. „Още от времето на Симеоновото пророчество Мария обединява своя живот явно и тайнствено с изпълнената със страдание мисия на Христос; тя ще стане вярна сътрудница на Сина в делото на спасението на човешкия род.“ (Йоан Павел II).
Радвай се…
Да се помолим
Господи, нека Църквата, Христовата невеста, винаги да блести чиста заради своята неопетнена вярност към завета на Твоята любов; и по примера на Мария, смирената Твоя рабиня, която представи в храма Създателя на новия закон, да пази чистотата на вярата, да разгаря пламъка на любовта, да съживява надеждата за бъдещите блага. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
II спиране
Мария забягва в Египет с Исус и Йосиф
Хвалим Те и Те благославяме, Господи.
Защото си приобщил Дева Мария към делото на спасението.
От Евангелието според Матей
(Мат. 2:13-14)
„А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насън на Йосиф и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет.“
Вярата на Църквата
Бягството в Египет и клането на невинните показват противодействието на тъмните сили срещу светлината: „Дойде у Своите Си и Своите Го не приеха“ (Иоан. 1:11). Целият живот на Христос е под знака на преследването. Неговите последователи споделят това преследване заедно с Него. Връщането Му от Египет напомня Изхода и представя Исус като окончателен освободител.
През по-голямата част от живота Си Исус е споделял условията на повечето хора: всекидневен живот без видимо величие, живот от труда на своите ръце, еврейски религиозен живот, подчинен на живота на Бога, живот в общността. За целия този период ни е открито, че Исус се покорява на родителите си и че преуспява в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците (срв. Лук. 2:52). Подчиняването на Исус на майка Му и законния Му баща изпълнява съвършено четвъртата заповед. Това подчинение е образ на синовното Му послушание пред Небесния Отец. (срв. ККЦ 530-532)
Размишление
След посещението на мъдреците, след тяхната почит („и паднаха, та Му се поклониха“), след принасянето на даровете (срв. Мат. 2:11) Мария заедно с Детето под закрилата на Йосиф трябва да избяга в Египет, защото „Ирод търси Младенеца, за да Го погуби“ (срв. Мат. 2:13). И ще трябва да останат в Египет до смъртта на Ирод (срв. Мат. 2:15).
След смъртта на Ирод, когато Светото семейство се завръща в Назарет, започва дългият период на скрит живот. Тази, „която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа“ (Лук. 1:45), живее всеки ден смисъла на тези думи. Синът, Когото нарича с името Исус, е ежедневно до нея, тя със сигурност използва това име, което впрочем не би могло да предизвика някаква изненада, тъй като е било употребявано в Израил отдавна. При все това Мария знае, че Този, Който носи името Исус, е наречен от Ангела „Син на Всевишния“ (срв. Лук. 1:32). Мария знае, че Го е заченала и родила, „без да познава мъж“, от Светия Дух, със силата на Всевишния, Който я е осенил (срв. Лук. 1:35), Мария следователно знае, че Синът, Когото е родила в девството си, е точно това „Свято“, този „Син Божи“, за Когото ѝ е говорил Ангелът.
През годините на скрития живот на Исус в дома в Назарет животът на самата Мария е „скрит с Христа в Бога“ (срв. Кол. 3:3) във вярата. Всъщност вярата е контакт с тайната на Бог. Постоянно, ежедневно Мария е в контакт с неизразимата тайна на Бога, станал човек, тайна, която надминава всяко откровение в Стария Завет. (Св. Йоан Павел II, Redemptoris Mater, 16-17)
Радвай се …
Да се помолим
Боже верни, Който в Блажената Дева Мария изпълни обещанията, дадени на отците ни, дай ни да следваме примера на Сионовата дъщеря, която Ти избра заради нейното смирение и която прие да участва в спасението на света. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
III спиране
Дева Мария търси Исус, останал в Йерусалим
Хвалим Те и Те благославяме, Господи.
Защото си приобщил Дева Мария
към делото на спасението.
От Евангелието според Лука
(Лук. 2:42-51)
„И когато Исус стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Исус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му. Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи. Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.“
Вярата на Църквата
Скритият живот на Исус в Назарет позволява на всеки човек да се едини с Него в най-обичайните пътища на живота:
„Родното място на Исус, Назарет, е училището, където започваме да разбираме Неговия живот: училището на Евангелието. Най-напред научаваме урока по мълчание. Нека се зароди в нас уважение към мълчанието, което е прекрасно и необходимо условие за духа. Освен това тук схващаме смисъла на семейния живот. Назарет наистина ни напомня какво е семейството с неговата споделена любов, строга и проста красота, свещен и неприкосновен характер… По-нататък познаваме правилото на труда. О, Назарет, къща на „Сина на дърводелеца“, точно тук бихме искали да разберем и прославим строгия и спасителен закон на човешкия труд…, както бихме искали тук да поздравим работещите от целия свят и да им посочим техния велик образец, техния божествен брат.“ (Св. папа Павел VI)
Намирането на Исус в Храма е единственото събитие, което нарушава мълчанието на Евангелията за скритите години на Исус. С това Исус позволява да се досетим за тайната на цялостното Му посвещаване на мисията, произтичаща от Божественото Му синовство: „Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца ми?“ (Лук. 2:49). Мария и Йосиф не разбират казаните от него думи, но ги приемат във вярата и Мария спазва всички тия думи в сърцето си (срв. Лук. 2: 51) през годините, когато Исус остава скрит в тишината на обикновения живот.
(срв. ККЦ 533-534)
Размишление
В течение на много години Мария живее в същността на тайната на своя Син и напредва по своя път на вярата успоредно с Исус, Който преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците (срв. Лук. 2:52). Предпочитанието, което Бог има за Него, се проявява все повече и повече в очите на хората. Първата от човешките създания, допусната в откриването на Христос, е Мария, която живее в един дом с Йосиф. Все пак, след като Исус, дванайсетгодишен е намерен в храма и на въпроса на майка Си: „Защо постъпи така с нас?“, Той отговаря: „Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?“, евангелистът добавя: „Но те (Йосиф и Мария) не разбраха казаните от Него думи“ (Лук. 2:48-50). Следователно Исус съзнава, че „никой не познава Сина освен Отец“ (Мат. 11:27) до такава степен, че дори тази, на която тайната на Божието синовство е разкрита по-дълбоко, Неговата Майка, живее в същината на тази тайна единствено чрез вярата! Бидейки до Сина си, под един и същ покрив, и „пазейки вярно единството със своя Син“, тя „напредва в своето поклонничество на вярата“, както подчертава Съборът. И става така, че в хода на обществения живот на Христос (срв. Марк. 3:21-35) с всеки изминал ден се изпълнява в нея благословението, произнесено от Елисавета при посещението й: „Блажена е, която е повярвала“ (Лук. 1:45). (Св. Йоан Павел II, Redemptoris Mater, 17)
Радвай се…
Да се помолим
Господи, Който в Светото семейство ни даде един истински пример за живот, направи чрез застъпничеството на Твоя Син Исус, на Девицата Майка и на свети Йосиф да преминем през житейските премеждия, устремени към вечните блага. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
IV спиране
Дева Мария среща Исус по пътя към Голгота
Хвалим Те и Те благославяме, Господи.
Защото си приобщил Дева Мария
към делото на спасението.
От Евангелието според Лука
„И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“
Вярата на Църквата
С пълното си присъединяване към волята на Бога, към изкупителното дело на своя Син и към всеки подтик на Светия Дух Дева Мария е за Църквата образец на вяра и любов. Поради това тя е „най-възвишеният и изключителен член на Църквата“ и дори пре¬създава осъществения предобраз, (typus Ecclesiae). Но нейната роля по отношение на Църквата и на цялото човечество се простира още по-далеч. Тя „сътрудничи по абсолютно неповторим начин в делото на Спасителя чрез своето послушание, своята вяра, надежда и пламенна любов, за да бъде възстановен свръхестественият живот на душите. Затова именно тя е наша Майка в реда на благодатта“. „Още от съгласието, което тя дава в деня на Благовещението и което непоколебимо поддържа под Кръста, това майчинство на Мария в спасителния план на благодатта продължава без прекъсване, докато се изпълни спасението на всички избрани за вечността. И наистина, ролята ѝ в спасението не привършва след нейното приемане на небето: с многостранното си застъпничество тя продължава да измолва даровете, които осигуряват вечното ни спасение … Затова Преблажената Дева бива призовавана в Църквата като Застъпница, Помощница, Покровителка, Посредница. (срв. ККЦ 967-969)
Размишление
Исус току-що се е изправил от първото Си падане, когато среща Своята Свята Майка край пътя, по който върви. Дева Мария гледа Исус с безкрайна обич и Исус гледа Своята Майка. Техните очи се срещат, всяко от двете сърца излива в другото своята болка. Душата на Дева Мария е обзета от силна скръб, от скръбта на Исус. „Минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка!“ (Плач Иер. 1:12). Но никой не се сеща за това, никой не го забелязва, само Исус. Сбъднало се е пророчеството на Симеон: „и на сама тебе меч ще прониже душата“ (Лук. 2:35). В тъжната самота на Христовите страдания Св. Богородица, приемайки Божията воля, сякаш излива върху своя Син елея на майчината нежност, на съпричастността и на верността. Подавайки ръка на Дева Мария, ние също искаме да утешаваме Христос, като приемаме винаги и във всичко волята на Неговия Отец, на нашия Отец. Само така ще вкусим сладостта на Христовия кръст и ще го прегърнем със силата на любовта, носейки го победоносно по всички пътища на земята. (Хосемария Ескрива)
Радвай се…
Да се помолим
Исусе, Който обръщаш погледа Си към Майката, дай ни в страданията куража и радостта да Те приемем и да Те следваме с всеотдайност и упование. Христе, извор на живота, дай ни да съзерцаваме Твоето лице и да виждаме в жертвата на кръста обещанието за нашето възкресение. Ти, Който живееш и царуваш през всички векове на вековете. Амин.
V спиране
Дева Мария стои под кръста на своя Син
Хвалим Те и Те благославяме, Господи.
Защото си приобщил Дева Мария
към делото на спасението.
От Евангелието според Йоан
(Иоан 19:25-30)
„При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жаден съм. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Исус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.“
Вярата на Църквата
Мария, Пресвятата Майка Божия, винаги Дева, е най-хубавото дело в мисията на Сина и Духа в пълнотата на времената. За първи път в Своя спасителен замисъл и защото Духът я е подготвил, Отец намира покоището, в което Неговият Син и Неговият Дух могат да обитават сред хората. В този смисъл Преданието на Църквата често е свързвало с Мария най-хубавите текстове за Мъдростта. Мария е възпявана и представяна в литургията като „Престол на мъдростта“. В нея започват да се проявяват „Божиите чудеса“, които Духът ще изпълни в Христос и Църквата.
Светият Дух подготвя Мария чрез Своята благодат. Подобава да има пълнотата на благодатта Майката на Този, в Когото „телесно обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9). Тя по благодат е зачената без грях като най-смирена от създанията, най-способна да приема неизказания дар на Всемогъщия. С пълно право Архангел Гавриил я поздравява като „Дъщеря на Сион“. „Радвай се“. Благодарността, която тя отправя към Отца в Светия Дух, когато носи в себе си Вечния Син, е благодарност на целия Божи народ и на Църквата. (срв. ККЦ 721-722)
Размишление
На Голгота настъпва пълна тишина. Под кръста е и Майката. Ето я. Изправена. Само любовта я поддържа. Тя е сама в своето неописуемо страдание. Ето я: неподвижна: истински шедьовър на страданието, сътворен от Божията ръка. Сега Мария живее за Исус и в Исус. Никое друго творение не се е докоснало до Божественото като нея, никое не знае да страда като нея. Неописуема болка, нечовешка, преми наваща всички граници. Нейните очи съзерцават тази ужасна картина. Тя вижда всичко. Иска да види всичко. Има право: тя е Неговата Майка. Той е нейният Син. Тя Го познава добре. Той е обезобразен, но тя Го познава. Коя майка не би разпознала собствения си син, дори когато е обезобразен от ударите.
Неин е и ѝ принадлежи. Тя е била винаги близо до Него през детството Му, когато е раснал, когато е възмъжавал, докато е могла… Цяло чудо е, че не пада на земята. Но най-голямото чудо е нейната обич, която я подкрепя, която я поддържа изправена под кръста до Неговата смърт. Докато Той живее, Тя не ще може да умре!
Да, Господи, искам да остана тук близо до Теб и до Твоята Майка. Това голямо страдание, което ви свързва на Голгота, е моето страдание, защото то е понесено за мен.
(Е. Бернарди, Страданието на Исус)
Радвай се…
Да се помолим
Господи, Който в Своя спасителен план пожела да продължиш страданията на Твоя Син в живите членове на Неговото тяло, което е Църквата, направи в единение с Неговата Прескръбна Майка, стояща в подножието на кръста, да се научим да служим с любов на Христос и на братята. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
VI спиране
Дева Мария поема сваленото от кръста тяло на Исус
Хвалим Те и Те благославяме, Господи.
Защото си приобщил Дева Мария
към делото на спасението.
От Евангелието според Матей
(Мат. 27:57-61)
„А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също тъй беше ученик на Исуса; той отиде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; а Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.“
Вярата на Църквата
Ролята на Мария по отношение на Църквата е неразделна от нейното единение с Христос и произтича пряко от него. „Единството на Мария с нейния Син в делото на Спасението се проявява още от часа на нейното девствено зачатие на Христос чак до часа на Неговата смърт“. (ККЦ 964)
Размишление
Участието на Дева Мария в мисията на Христос достига своята пълнота в Йерусалим в момента на страданието и смъртта на Спасителя. Сътрудничеството на Майката в спасителното дело на Сина става чрез участието ѝ в Неговите страдания. Връщаме се отново към думите на Събора, според които, гледайки към възкресението, в подножието на кръста Майката страда дълбоко със своя Единороден. С тези думи Съборът ни припомня съчувствието на Мария, в чието сърце се повтаря всичко онова, което Исус страда със сърце и душа, подчертавайки желанието ѝ да участва в спасителното страдание и да съедини майчиното си страдание с жертвата на своя Син.
По време на драмата, която се разиграва на Голгота, Мария е поддържана от вярата, която е укрепвала през живота си и особено по време на публичния живот на Исус. В това върховно „Да“ на Мария се вижда нейната надеждата за бъдещето, започнало със смъртта на разпнатия ѝ Син.
Надеждата на Мария под кръста съдържа светлина, по-силна от тъмнината, която царува в много сърца: пред Изкупителната жертва в Мария се ражда надеждата за Църквата и за цялото човечество. (Йоан Павел II, 2 април 1997)
Радвай се…
Да се помолим
Господи, Който за изкуплението на човечеството, съблазнено от лъжите на злото, си приобщил към страданието на Твоя Син Прескръбната Майка, стори всички чеда на Адам, очистени от греха, да влязат в новия свят чрез Христос Спасителя. Който е Бог и с Теб живее и царува през всички векове на вековете. Амин.
VII спиране
Дева Мария полага тялото на Исус в гроба в очакване на възкресението
Хвалим Те и Те благославяме, Господи.
Защото си приобщил Дева Мария
към делото на спасението.
От Евангелието според Йоан
(Иоан 19:38-42)
„След това Иосиф, от Ариматея (ученик Исусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилат да снеме тялото Исусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Исусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Исуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. Тогава взеха тялото Исусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си юдеите погребват. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Исус, поради петъка юдейски, понеже гробът беше наблизо.“
Вярата на Църквата
„По Божията благодат Той вкуси смърт за всички“ (Евр. 2, 9). В Своя спасителен замисъл Бог нареди Неговият Син не само да умре за нашите грехове (1 Кор. 15, 3), но също да „вкуси смъртта“, което ще рече да познае състоянието на смъртта, при което душата Му се отделя от тялото за времето от момента, когато издъхва на Кръста, до момента, когато възкръсва. Състоянието на Христовата смърт е тайната на гроба и слизането в ада. Това е тайната на Великата Събота, когато Христос, положен в гроба, показва големия съботен покой на Бога, след като е извършено спасението на хората, което умиротворява целия свят. Оставането на Христос в гроба определя реалната връзка между състоянието на Христос в претърпяване на страданието преди Пасхата и славното Му настоящо състояние на Възкръснал. Същата Личност на „Живия“ може да каже: „Бях мъртъв, и ето жив съм вовеки веков“ (Откр. 1, 18). (ККЦ 624-625)
Размишление
Много близо до Голгота в една градина Йосиф от Ариматея някога е поръчал да му изсекат в скалата нов гроб. И понеже е навечерието на великата юдейска Пасха, там полагат Исус. След това Йосиф „като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си“ (Мат. 27:60). Без нищо Свое Исус е дошъл на света и без нищо Свое ни е оставил. Божията Майка – и моя Майка – и жените, след като са наблюдавали всичко внимателно, също си отиват. Пада нощта. Сега всичко е приключило. Делото на нашето изкупление е извършено. Вече сме Божии чеда, защото Христос е умрял за нас и Неговата смърт ни е изкупила. Ние сме скъпо купени (срв. 1Кор. 6:20). Необходимо е да станем съпричастни към живота и смъртта на Христа. (Хосемария Ескрива)
Радвай се…
Да се помолим
Отче Свети, Който в тайната на Възкресението установи спасението на човечество, чрез благодатта на Светия Дух направи всички хора да бъдат приети в семейството, което умиращият Исус повери на Дева Мария. Той живее и царува през всички векове на вековете. Амин.