Въведение и обяснения
ТАЙНСТВОТО ЕВХАРИСТИЯ
Исус казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки … Който яде Моята плът и пие Моята кръв, ще има живот вечен … пребъдва в Мене и Аз в Него“ (Иоан. 6:51,54,56). Евхаристията е сърцето и върхът в живота на Църквата, защото в нея Христос присъединява Своята Църква и нейните членове към Своята хвалебна Жертва и благодарение, принесено на Неговия Отец един път завинаги върху кръста; чрез това жертвоприношение Той излива благодатите на спасението върху Своето Тяло, което е Църквата.
Евхаристията е възпоменание за Христовата Пасха: т.е. за делото на спасение, извършено чрез живота, смъртта и възкресението на Христос, дело, станало присъстващо чрез литургичното действие.
Самият Христос, вечният Първосвещеник на Новия Завет, като действа чрез службата на свещениците, е този, Който поднася Евхаристичната жертва. И същият Христос, реално присъстващ във вид на хляб и вино,е този, Който е принасян в Евхаристичната жертва.
Същностните знаци на Евхаристичното тайнство са пшениченият хляб и гроздовото вино, върху които е призовано благословението на Светия Дух. Свещеникът произнася думите на освещението, казани от Исус Христос по време на Тайната вечеря: „Това е Моето Тяло, което за вас се дава … Това е чашата … с Моята Кръв…“.
Чрез освещаването се извършва преосъществяване на хляба и виното в Тялото и Кръвта на Христос. В осветените хляб и вино сам Христос, жив и прославен, присъства истински, реално и същностно със Своето Тяло и Своята Кръв, със Своята душа и Своето божество. (ККЦ, 1406-1413)
Небесни Боже, смирено Ти благодаря, че ми даваш възможност да участвам в жертвата на Светата литургия. Принасям Ти тази Литургия за Твоя прослава, за благодарност за дарените ми от Теб благодати, както и за да измоля прошка за греховете си и нужните благодати за себе си и за своите близки.