Въведение и обяснения
КРАТЪК КАТЕХИЗИС
Катехизирането на децата, младежите и възрастните има за цел Божието Слово да се осмисля в личната молитва, така че да намира отклик в литургичната молитва и да се задълбочава непрекъснато, за да донесе плод в новия живот. Вероучението е също моментът, в който може да се разбере и възпита народното благочестие. Запомнянето на основните молитви предоставя необходимата опора за молитвения живот, но важното е да се направи така, че да се почувства техният смисъл. (срв. ККЦ 2688)
Целта на Катехизиса е и да представи едно органично и синтетично изложение на най-съществените основания за вярата и морала в католическото учение в светлината на Втория ватикански събор и на цялото Църковно предание. Негови основни извори са: Свещеното Писание, Светите отци, Литургията и Учителната власт на Църквата. (ККЦ 11)
Цялата насоченост на учението и наставлението трябва да бъде положена в любовта, която не свършва никога – това е най-висшият път, показан от апостол Павел. Защото можем добре да обясняваме това, в което трябва да вярваме, на което трябва да се надяваме и което трябва да вършим, но най-вече трябва винаги да се стараем да покажем любовта на нашия Господ, за да може всеки да разбере, че всеки акт на съвършена християнска добродетел няма друг извор освен любовта и няма друг завършек освен любовта. (ККЦ 25)
Двете заповеди на любовта (Мат. 22:37-39)
Възлюби Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум.
Възлюби ближния си като себе си.
Десетте Божии заповеди (Изх. 20:2-17; Втор. 5:6-21)
- Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мен.
- Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
- Осветявай седмия ден – неделята.
- Почитай баща си и майка си.
- Не убивай.
- Не прелюбодействай.
- Не кради.
- Не лъжесвидетелствай против ближния си.
- Не пожелавай жената на ближния си.
- Не пожелавай имота на ближния си.
Петте църковни заповеди (ККЦ 2041-2043)
- Участвай в Светата литургия в неделя и в задължителен празник.
- Изповядвай се поне веднъж в годината.
- Причестявай се поне на Великден.
- Пости през установените от Църквата пости.
- Помагай за издръжката на Църквата
n
Седемте тайнства (ККЦ 1113)
- Кръщение
- Миропомазание
- Евхаристия
- Покаяние
- Помазване на болните – Елеосвещение
- Свещенство
- Брак
Златното правило (Мат. 7:12; Лук. 6:31)
Всичко, което искате да ви правят човеците, същото им правете и вие. Защото това е Законът и Пророците.
Основните истини на вярата
Бог е един.
Бог е справедлив съдия, Който за доброто награждава, а за злото наказва.
Бог е в три Лица: Отец, Син и Свети Дух.
Божият Син стана човек и умря на кръста за нашето спасение.
Човешката душа е безсмъртна.
Божията благодат е задължително необходима за нашето спасение.
Богословските добродетели (ККЦ 1812-1829)
Вяра
Надежда
Любов
Главните (кардиналните) човешки добродетели
(ККЦ 1806-1809)
Благоразумие
Справедливост
Смелост
Въздържание
Евангелските съвети за посветения живот (ККЦ 915)
Послушание
Бедност
Целомъдрие
Седемте дара на Светия Дух (ККЦ 1831)
Мъдрост
Разум (Благоразумие)
Съвет (Ум)
Сила
Знание
Благочестие
Богобоязливост (Страх Божи)
Плодовете на Светия Дух (ККЦ 1832; Гал. 5, 22-23)
Любов
Радост
Мир
Дълготърпение
Благост
Доброта
Милосърдие
Вяра
Кротост
Скромност
Въздържание
Целомъдрие
Седемте главни гряха (ККЦ 1866)
Гордост
Алчност
Завист
Гняв
Похотливост
Лакомия
Леност (неохота)
Греховете против Светия Дух (срв. ККЦ 1864)
Да се отчайваш без надежда за спасение или да се съмняваш в Божието милосърдие.
Да грешиш дръзко с надежда в Божието милосърдие, да се надяваш, че ще получиш опрощение без покаяние.
Да отричаш общопризната истина на вярата.
Да завиждаш за благодатта и духовните блага на ближния.
Да упорстваш в греховността.
Да отлагаш умишлено покаянието за греховете чак до смъртта.
Грехове, които викат към небето (ККЦ 1867)
Кръвта на Авел (Бит. 4:10)
Грехът на содомитите (Бит. 18:20; 19:13)
Викът на поробения еврейски народ (Изх. 3:7-10)
Жалбата на чуждоземеца, на вдовицата и на сирака (Изх. 22:20-22)
Неправдата срещу наемника (Втор. 24:14-15)
Участие в чужди грехове (срв. ККЦ 1868)
Като съветваш да се върши грях.
Като разпореждаш да се върши грях.
Като се съгласяваш да се върши грях.
Като подбуждаш към грях.
Като одобряваш или възхваляваш извършването на грях.
Като мълчиш, когато трябва да говориш, за да възпреш извършването на грях.
Като не се противопоставяш на греха на другия, когато си длъжен да го направиш.
Като участваш и помагаш на другия да греши.
Като укриваш и защитаваш греха на другия.
Деяния на благочестие (Религиозни дела) (ККЦ 1969)
Молитва
Пост
Милостиня
Дела на телесно милосърдие (ККЦ 2447; Мат. 25:31-46)
Да нахраниш гладните.
Да напоиш жадните.
Да облечеш просяците.
Да подслониш бездомните.
Да посетиш болните и затворниците.
Да погребеш мъртвите.
Дела на духовно милосърдие (ККЦ 2447)
Да увещаваш грешниците.
Да наставляваш неумелите.
Да съветваш съмняващите се.
Да утешаваш страдащите.
Да проявяваш търпение в несправедливостите.
Да прощаваш охотно обидите.
Да се молиш за живите и умрелите.
Осемте блаженства (Мат. 5:3-12)
Блажени бедните духом
Блажени плачещите
Блажени кротките
Блажени гладните и жадните за правда
Блажени милостивите
Блажени чистите по сърце
Блажени миротворците
Блажени изгонените заради правда
Последните неща (ККЦ 1020-1050)
Смърт
Съд
Ад или рай
