Въведение и обяснения
НАБОЖНОСТ ЗА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ НА ПРЕСВЯТОТО СЪРЦЕ ИСУСОВО
ЗА ГРЕХОВЕТЕ НА ВСИЧКИ ГРЕШНИЦИ
Между многото различни прояви на култ към Пресвятото Сърце Исусово най-популярната форма е деветницата на деветте последователни първи петъци на месеца. Тя е свързана с явленията на Исус на св. Маргарита Мария Алакок през 1673 г. Практиката на първите петъци е приета от папа Пий XII в енцикликата „Haurietis aquas“. Първият петък е ден, който по особен начин е посветен на преживяването на любовта към Божието Сърце. В това помага участието в Евхаристичната трапеза и Светата изповед в духа на удовлетворение за всички грехове. Светото Причастие трябва да бъде прието с намерение за удовлетворение за греховете. Както греховете отделят човека от Бога, така Светото Причастие възвръща изгубеното единство.
На практикуващите тази набожност Исус Христос дава 12 обещания:
- Ще им дам всички благодати, необходими за тяхното обществено положение.
- В техните семейства ще царуват мир и съгласие.
- Ще им бъда утешение в житейските скърби.
- Ще им бъда сигурно прибежище в живота, а особено в смъртния им час.
- Ще излея обилни благословии върху всички техни начинания.
- Грешниците ще намерят в Моето Сърце извор на неизчерпаемо милосърдие.
- Охладнелите души ще станат ревностни.
- Ревностните души скоро ще достигнат голямо съвършенство.
- Ще благославям домовете, в които е поставен и почитан образът на Моето Сърце.
- Имената на хората, разпространяващи тази набожност, ще бъдат записани в Моето Сърце и ще останат в него завинаги.
- Ще даря на свещениците благодатта да обръщат дори и на най-закоравелите сърца.
В изобилното милосърдие на Моето Сърце обещавам на всички, които приемат Светото Причастие девет поредни първи петъка на месеца, че Моята всемогъща любов ще им дари благодатта на последното разкаяние, така че няма да умрат без Моята благодат, нито без Светите Тайнства, а Моето Сърце ще им бъде сигурно прибежище в смъртния час.
Набожността на първите петъци на месеца е изключителен дар, получен от Самия Исус. Въпреки страданията, които понася заради нас, Той продължава да ни дарява с безгранична любов. Той пръв протяга ръка към нас, открива ни нараненото Си Сърце и призовава да се поправим, пръв се устремява към помирението, защото копнее да бъдем спасени.
Църквата вижда в набожността към Пресвятото Сърце Исусово знак на Божията любов към хората. Самият Христос определя тази набожност като средство, което има за цел да ни направи чувствителни към греха, да ни мобилизира за борба с него в името на любовта Христова, а също така и за удовлетворение за тези, които най-много раняват Божието сърце. Бог е Любов. Поради любовта на Божието сърце съществува цялата вселена и човешкият род. Когато човешкият род се противопоставя на Бога, своя Създател, Бог не престава да го обича. Доказателството за тази неизповедима любов е това, че дава Своя Син. Олицетворение на тази преголяма Божия любов е Сърцето на Исус. Тази любов към човешкия род кара Исус да дойде на земята и да приеме за неговото спасение жестоките страдания и смъртта. От любовта на това Сърце възникват Църквата, Светите Тайнства, а между тях Тайнството на любовта – Евхаристията.