ТАЙНСТВОТО ПОКАЯНИЕ
Грехът е провинение срещу разума, истината и чистата съвест. Той е нарушение на истинската любов към Бога и към ближния поради порочната привързаност към някои блага. Той накърнява човешката природа и нанася ущърб на човешката солидарност. Определя се като „деяние, говорене или желание, противно на вечния Закон.“
Опрощението на греховете, извършени след Кръщението, се дава чрез отделно тайнство, наречено Тайнство на обръщането, изповедта, покаянието и помирението.
Пътят за завръщане към Бога, наречен обръщане и покаяние, включва болка и отвръщане от извършените грехове, както и твърдо решение да не грешим в бъдеще.
Тайнството Покаяние се състои от съвкупността на три действия, извършени от каещия се, и от опрощението от страна на свещеника. Действията на каещия се са: съкрушение, изповед, или казване на греховете пред свещеника, и решение да се изпълни удовлетворението (епитимия).
(ККЦ 1849, 1486, 1490-1491)
Духовните въздействия на Тайнството Покаяние са:
– помирение с Бога, чрез което каещият се възстановява благодатта,
– помирение с Църквата,
– опрощение на вечното наказание, заслужено поради смъртните грехове,
– опрощение, поне отчасти, на временните наказания, които са последица от греха,
– мир и спокойствие на съвестта, както и духовно утешение,
– нарастване на духовните сили за християнската борба.
Индивидуалната и пълна изповед на тежките грехове, последвана от опрощението, остава единственото обичайно средство за помирение с Бога и с Църквата. (ККЦ 1496-1497)