Въведение и обяснения
НАБОЖНОСТ НА ПЪРВИТЕ СЪБОТИ
„Възванието, което Бог отправи към нас чрез посредничеството на Пресветата Дева, запазва и до днес своята актуалност.
Драги братя и сестри, да приемем светлината, която струи от Фатима: да позволим на Мария да ни води. Нека нейното Непорочно сърце да бъде наше прибежище и път към Христа.“
Св. папа Йоан Павел II
(Генерална аудиенция 17 май 2000 г.)
Фатимските явления от 13 юни и 13 юли 1917 г. ни показват ролята на Непорочното сърце Мариино в живота на Църквата и в историята на света. Това сърце копнее да бъде наша надеждна подкрепа по пътя към Бога. По време на явлението на 13 юни Дева Мария очертава мисията на най-голямото от трите деца, на които се явява: „Исус иска да си послужи с теб, за да ме познаят и обикнат хората. Той иска да установи в света набожност към моето Непорочно сърце“.
Съдържанието на набожността към Непорочното сърце Мариино се изяснява постепенно. На 13 юли, след като показва съдбата на осъдените души, Божията Майка казва на пастирчетата: „Видяхте ада, където отиват душите на бедните грешници. За да ги спаси, Бог иска в света да се разпространи набожността към моето Непорочно сърце. Ако бъде направено това, което ви кажа, много души ще бъдат спасени от ада и на света ще настъпи мир“… После, след като предсказва наказанията, които ще сполетят потъналото в грехове човечество, Дева Мария казва: „За да предотвратя това, ще дойда да моля за посвещаване на Русия на моето Непорочно сърце и за Свето Причастие, приемано с намерение за удовлетворение през първите съботи“.
Защо пет първи съботи на месеца?
Отговорът на този въпрос е даден на сестра Лусия от Господ Исус по време на нейната нощна молитва на 29 срещу 30 май 1930 г.: „Дъще, мотивът е прост: Има пет вида оскърбления и хули срещу Непорочното сърце Мариино.
Първо: Хули против Непорочното зачатие.
Второ: Против нейното девство.
Трето: Против Божието майчинство, като в същото време се признава единствено за Майка на човека Христос.
Четвърто: Хулите на онези, които открито се опитват да насадят в сърцата на децата безразличие, пренебрежение и дори ненавист към тази Непорочна Майка.
Пето: Хулите на онези, които я оскърбяват в нейните свети образи“.
Седем години по-късно, на 10 октомври 1925 г., на сестра Лусия, която вече е в манастира Понтеведра в Испания, се явява Богородица с Младенеца и ѝ показва своето увенчано с тръни сърце. Младенецът казва: „Имай съчувствие към сърцето на твоята Пресвята Майка, увенчано с тръни, с които неблагодарните хора отново и отново го раняват, и няма кой да изтръгне тези тръни чрез деяния на удовлетворение“.
След това Дева Мария казва: „Дъще моя, погледни моето сърце, увенчано с тръни, с които неблагодарните хора постоянно го раняват чрез богохулства и измени. Ти поне се старай да ми носиш радост и оповести от мое име, че ще дойда в смъртния час с необходимите за спасението благодати при всички, които в продължение на пет месеца в първите съботи се изповядат, приемат Светото Причастие, измолят една Броеница и като размислят петнадесет минути върху една от петнадесетте тайни на Броеницата, ме придружават в намерението за удовлетворение“.
Всичките четири практики, свързани с набожността на петте първи съботи на месеца, трябва да се изпълняват с намерение за удовлетворение на Непорочното сърце Мариино за оскърбленията и богохулствата, с които болезнено го нараняват грешниците. Желанието да се придобият обещаните благодати в часа на смъртта е напълно разбираемо, но главната цел на набожността трябва да бъде любовта към Мария и Исус. Касае се следователно за безкористна, нежна и съчувствена любов към нашата Небесна Майка, за да усмирим болката на нейното наранено сърце. За тези, които вникнат в истинския дух на тази набожност, ще се погрижи самата Дева Мария, изпросвайки за тях благодатта на голяма близост с Исус в небето: „Тези души ще бъдат обичани от Бога като цветя, поставени от мен за украшение на Неговия трон“.
Изповед за удовлетворение за оскърбленията
Към тайнството Покаяние можем да пристъпим не непременно през първата събота на месеца. Можем да направим това преди или след нея, важното е да приемем Светото Причастие в състояние на освещаваща благодат. Когато пристъпваме към тайнството Покаяние, трябва устно или в сърцето си да събудим намерение това деяние да бъде предприето от любов към Христа и за изпълнение на условията на набожността на първите съботи на месеца. Ако някой забрави да пристъпи с такова намерение, може да направи това при следващата изповед. Христос изяснява това на сестра Лусия по време на явлението на 15 февруари 1926 година. Тогава сестра Лусия представя на Исус затрудненията на някои души да се изповядат в първата събота от месеца и моли Светата изповед да бъде валидна осем дни.
Господ Исус отговаря: „Да, може да бъде валидна дори и по-дълго при условие, че човекът е в благодатно състояние, когато Ме приема, и има намерение за удовлетворение на Непорочното сърце Мариино“. За да разсее всякакво съмнение, сестра Лусия пита: „Исусе мой, а ако някой забрави да пристъпи с това намерение?“. Тогава чува: „Могат да направят това при случай при следващата Света изповед“.
Приемане на Светото Причастие за удовлетворение за оскърбленията
Трябва да си припомним за намерението за удовлетворение преди самото приемане на Тялото Христово или по време на благодарението.
Броеница за удовлетворение за оскърбленията
Можем да изберем една от четирите части на Броеницата с намерение за удовлетворение за оскърбленията. След всяка тайна се казва известната молитва, дадена от Богородица във Фатима по време на юлското явление: „О, Исусе, прости ни греховете…“
Петнайсетминутно размишление
върху тайните на Броеницата
Този елемент от набожността на първите съботи изисква от нас малко по-голяма ангажираност. Той има необикновено важна цел. Мария ни кани да размишляваме заедно с нея най-великите тайни на спасението, които самата тя „спазваше в сърцето си“ (срв. Лука 2:51). Това е пътят за приемане на духовността на Марииното сърце. Големият почитател на Девата от Фатима, св. Йоан Павел II, в апостолическото послание „Rosarium Virginis Mariae“ за Светата броеница ни насърчава: „Спомените за Исус, запечатани в сърцето на Мария, са я придружавали при всички обстоятелства, така че тя се е връщала към различните моменти от своя живот със Сина. […]
Така и сега сред радостните песнопения на небесния Йерусалим мотивите, заради които отправя към Бога благодарност и прослава, остават същите. Те я вдъхновяват майчински да се грижи за странстващата Църква, в която продължава като вестителка на Евангелието да развива сюжета на своето повествование. Мария постоянно припомня на верните тайните на своя Син, копнеейки те да бъдат съзерцавани и благодарение на това да действат с цялата си спасителна мощ“ (RVM 11). Нека с упование да молим Дева Мария да ни изпроси благодатта да съзерцаваме спасителното дело на Христа.