Светият час е една от най-прекрасните практики в набожността към Исусовото Сърце, удовлетворение на Христа за нашите грехове. През нощта на четвъртък срещу петък се отдаваме на гореща молитва, размишлявайки за Неговите страдания. Правим го по примера на Неговата молитва в Гетсиманската градина, когато е преживявал тревогата от наближаващото страдание и агония.
Господ Исус казва на св. Маргарита Мария Алакок: „През всички нощи в четвъртък срещу петък ще ти дам участие в тази смъртна тъга, която изпитах в Гетсиманската градина. И за да Ме придружаваш в тази смирена молитва, която тогава отправях към Отца във всичките Си терзания, ще ставаш между единайсет часа и полунощ, за да коленичиш за един час заедно с Мен, с лице приведено към земята. Това ще правиш за усмиряване на Божия гняв, като се молиш за милост за грешниците и за смекчаване по някакъв начин на огорчението, което чувствах заради това, че апостолите ме изоставиха и трябваше да ги укорявам, че не можаха да един час останат будни с Мен“.
Светият час може да бъде практикуван в църквата пред Светото Причастие, но също и на всяко друго място; в общност или индивидуално. Важното е по време на тази набожност с цялото си сърце да се приближим към Исусовото Сърце и да размишляваме за Неговото страдание и смърт или за Неговата неизповедима любов, откровена в установяването на Пресветото Тайнство. В тази набожност трябва да изобилстват богати размишления и изпълнени с любов и благодарност деяния на обожание и моления за опрощаване на греховете.