1. Молитвата на Исус Христос в Гетсиманската градина
(Лук. 22:39-45) „И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга.“
(Ис. 50:5-7) „Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад. Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване. И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.“
2. Бичуването на Исус Христос при стълба
(Мат. 27:22-26) „Пилат каза на народа: а какво да сторя с Исуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.“
(Ис. 53:5-7) „Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си – и Господ възложи върху Него греховете на всички ни. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.“
3. Увенчаването на Исус Христос с трънен венец
(Иоан 19:2-6,) „И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Юдейски! и Му удряха плесници. Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.“
(Ис. 53:2-4) „Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.“
4. Кръстният път на Исус Христос към Голгота
(Лук. 23:26-28) „И когато поведоха Исус на разпятие, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?“
(Ис. 52:13-14) „Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.“
5. Разпятието и смъртта на Исус Христос на кръста
(Иоан. 19, 18:30) „Разпнаха Го, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Исус. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Исус Назорей, Цар Юдейски. Тоя надпис четоха мнозина от юдеите, понеже беше близо до града мястото, дето Исус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. А първосвещениците юдейски казваха на Пилат: недей писа: Цар Юдейски, но че Той каза: Цар Юдейски съм. Пилат отговори: каквото писах, писах. Войниците пък, като разпнаха Исус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник, и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие". Тъй направиха войниците. При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жаден съм. Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.“
(Ис. 53:8-10а) „От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа. Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение.“