Въведение и обяснения
ОБОЖАВАНЕ НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ
Понеже сам Христос присъства в Тайнството на олтара, трябва да Го почитаме с култ на обожание. Посещаването на Пресветото Тайнство е доказателство за благодарност, знак на любов и задължение за обожаване на Христос, нашия Господ. (ККЦ 1418)
Евхаристията, разбирана като спасително присъствие на Исус в общността на верните и като тяхна духовна храна, е най-ценното, което Църквата притежава по пътищата на историята.
Йоан Павел II, Енциклика „Ecclesia de Eucharistia“
Когато Го обожаваме в Светото Тайнство на олтара, Христос се приближава до нас и прониква в нас по-дълбоко, отколкото самите ние можем; чрез преобразяващото единение със Себе Си ни дава дял в Своя Божествен живот, а чрез Духа ни открива достъп до Отца.
(Йоан Павел II, Послание по случай 750 годишнината на тържеството Тяло и Кръв Христови)
Св. Августин казва: „Нека никой не приема това Тяло, ако най-напред не Го е обожавал; бихме съгрешили, ако не Го обожаваме.“
Обожаването е молитва на присъствието. Пред тази неизследима тайна трябва да се спрем, да се откажем за малко от своята активност, да не засипваме Господ с думи и молби, но да се отворим за това, което Той казва. А Неговият език в Евхаристията е тишината, в която Бог ни дава Себе Си. Пребиваването в тишина позволява да влезем в най-духовното измерение на молитвата.
Най-важното в обожаването е това, че сме пред Бога и Го гледаме. Моленето на броеници, молитви от молитвеника, бревиара и др. има своето значение, но е само допълнение към най-важното нещо – съзерцаването на Бог. Но в тишината пред Пресветото Причастие си припомняме различни хора, ситуации, конфликти, мислите ни постоянно „бягат“ и анализират различни проблеми. Трябва да приемаме всичко това като помощ, а не като пречка в молитвата, понеже идваме и коленичим пред Бога такива, каквито сме. Със всичко това живеем и го принасяме на Исус.
Всемогъщи, Вечни, Справедливи и Милостиви Боже, дай на нас слабите да правим за Теб това, което знаем, че искаш, и винаги да жадуваме онова, което Ти се харесва; нека вътрешно очистени, вътрешно осветени и разпалени от огъня на Светия Дух, да можем да следваме Твоя Син, нашия Господ Исус Христос, и да стигнем при Теб, Всевишни, само благодарение на Твоята благодат. Който живееш и царуваш и си прославен в съвършената Троица и простото Единство, Бог Всемогъщ през всички векове на вековете. Амин.
св. Франциск от Асизи
Господи Исусе Христе, в Теб се срещат небето и земята. Ти си живият Завет, Вечният Син, Който направи Свое времето на цялото човечество и отвори за нас времето на славата. Дай ни да вярваме в Теб и да Те следваме в истината по нашия път, за да Те изповядаме с устни и сърце, Господарю на нашия живот. Нека Ти бъдем истински и верни свидетели в смирение и доброта, с могъщата сила на Твоята любов.
Спасителю мой и Боже мой! Обожавам Те в Светото Тайнство на олтара, където си скрит от любов към мене: признавам, че аз завися напълно от Теб. Поднасям Ти почестите, които Ти дължа като на Твореца, на Когото дължа това, което съм, и това, което имам.
Здравей, извечна Любов, сладки мой Исусе, Който благоволи да заживееш в моето сърце. Покланям Ти се, о, славно Божество, Което благоволи да се унижи за мен и от любов към мен да се принизи до нищожния вид на хляб. Прославям Те, Исусе, неувяхващ цвят на човешкото естество, Ти си едничък за моята душа. Твоята любов е по-чиста от лилия, а общението с Теб ми е по-приятно от уханието на зюмбюла. Твоето приятелство е по-ласкаво и по-нежно от аромата на розата, но по-силно от смъртта. О, Исусе, неизповедима прелест, Ти се разбираш най-добре с чистите души, защото само те са способни на героизъм и жертва, о, сладка и алена Кръв Исусова, облагороди моята кръв и я преобрази в Своята Кръв. Да бъде както е на Теб угодно.
св. Фаустина Ковалска
О, Исусе мой, с упование към Теб сплитам хиляди венци и знам, че всичките ще разцъфтят, когато ги осветли Божественото слънце. О, велико Божествено Тайнство, в което е скрит моят Бог, Исусе, бъди с мен във всеки момент и тревога няма да обземе сърцето ми.
св. Фаустина Ковалска
Прославям Те, Творецо и Владико, укрит в Пресветото Тайнство. Прославям Те за всички дела на ръцете Ти, в които ми се явява толкова мъдрост, благост и милосърдие. О, Господи, разпръснал си толкова красота по света и тя говори за Твоята красота, макар че е само слаб Твой отблясък, Красота неизповедима. Макар че си укрил и затаил Своята хубост, моето осветено от вярата око Те съглежда и душата ми познава своя Създател, превишното свое благо, и сърцето ми потъва в хвалебна молитва. Творецо мой и Владико, Твоята благост ми дава смелост да говоря с Теб – Твоето милосърдие прави да изчезва между нас пропастта, която отделя Твореца от творението. Да разговарям с Теб, о, Господи, е наслада за сърцето ми, в Теб намирам всичко, за което може да копнее сърцето ми. Тук Твоята светлина осветява моя разум и го прави способен да Те познава все по-дълбоко. Тук върху моето сърце се изливат потоци от благодат, тук душата ми черпи вечен живот. Амин.
св. Фаустина Ковалска
О, вечна Любов, Исусе, затворен в Хостията и укрил величието на Божеството и Своята красота. Правиш го, за да се отдадеш целия на моята душа и да не я поразяваш със Своето величие. О, вечна Любов, Исусе, укрил се в хляба, предвечна светлина, непонятен извор на блаженство и веселие, Ти искаш да ми бъдеш небе тук на земята, и си, когато ми даряваш Твоята Божествена любов.
св. Фаустина Ковалска
Здравей, Любов съкровена, живот на моята душа.
Здравей, Исусе, под крехък вид на хляб.
Здравей, пресладко мое Милосърдие, което се разлива върху всички души.
Здравей, безкрайна Благост, която изливаш благодатни струи.
Здравей, Светлина приглушена, Светлина за душите.
Здравей, Източнико на неизчерпно милосърдие, пречист извор, от който струят за нас живот и святост.
Здравей, Насладо за чистите сърца.
Здравей, едничка надеждо за грешните души.
св. Фаустина Ковалска
Господи Исусе, заставаме пред Теб и знаем, че Ти ни призоваваш и ни обичаш такива, каквито сме. Ти имаш думи за живот вечен, а ние повярвахме и познахме, че Ти си Синът на Живия Бог. Чрез Теб и Светия Дух, Който ни даваш, копнеем да стигнем при Отца, за да Му кажем нашето „да“, съединено с Твоето. Сега можем с Теб да изповядаме: Отче наш. Вървейки след Теб, Пътя, Истината и Живота, жадуваме да проникнем отвъд привидното „мълчание“ и „отсъствие“ на Бога, като разсейваме облаците над планината Тавор, за да чуваме гласа на Отца, Който казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте…“ Искаме да чувстваме както Ти чувстваш и да виждаме нещата, както Ти ги виждаш. Понеже Ти си центърът, началото и краят на всичко… Искаме да обичаме като Теб, Който отдаде живота си и Себе Си самия с всичко, което имаш. Искаме да можем да кажем като свети Павел: „За мене животът е Христос“ (Фил. 1:21). Животът ни няма смисъл без Теб. Искаме да се научим да пребъдваме с Този, Който ни обича, понеже с такъв Приятел всичко може да се понесе. От Теб се учим да се единим с волята на Отца, защото в молитвата „да говориш“ означава „да обичаш“… С вяра, надежда и любов Те обожаваме с простотата на присъствието, тишината и очакването, което иска и да отговори на думите: „Останете тук и бъдете будни с Мене“ (Мат. 26:38). Ти превъзхождаш бедността на нашите мисли, чувства и думи; затова искаме да се научим да обожаваме, възхищавайки се на Твоята Тайна, като я обичаме каквато е и като мълчим, притихнали като предан приятел.
Из молитви на св. папа Йоан Павел II пред Светото Причастие
Обичам Те,
не защото съм научена да казвам така,
не защото сърцето ми подсказва тези думи,
не защото вярвам, че си Любов,
дори не само защото умря за мен.
Обичам Те, защото влезе в моя живот
повече от въздуха в белите ми дробове,
повече от кръвта във вените ми.
Ти влезе там, където никой не можеше
да пристъпи,
когато никой не можеше да ми помогне,
всеки път когато никой не можеше
да ме утеши.
Всеки ден говорих с Теб.
Всеки ден Те гледах
и на Твоето лице четях отговора,
в Твоите думи – обяснение,
в Твоята любов – решение.
Обичам Те, защото много години
си живял с мен
и аз живях чрез Теб.
Пиех от Твоя закон и не забелязвах.
Хранех се, укрепвах, възстановявах се,
но не осъзнавах,
като кърмаче, което суче от майка си,
и още не знае да я вика с това мило име.
Дай ми да Ти бъда благодарна поне малко,
във времето, което ми остава,
за тази любов, която изля върху мен
и ме принуди да Ти кажа: „Обичам Те“.
Киара Лубик
Исусе Христе, мой Господи, Който заради любовта, която храниш към нас, хората, оставаш денем и нощем в това Тайнство и изпълнен с милосърдие и любов, очакваш, каниш и приемаш всички, които идват при Теб.
Вярвам, че присъстваш в Пресветото Тайнство на олтара. Обожавам Те от бездната на моето нищожество и Ти благодаря за всички получени от Теб дарове, и особено за това, че ми даряваш в това Тайнство Своето Тяло, Кръв, Душа и Божество; за това, че ми даде Твоята Пресвята Майка Мария за застъпница; за това, че сега ме повика при Себе Си.
О, Исусе мой, обичам Те от все сърце, прости ми всички случаи от миналото, в които съм отхвърлил Твоята доброта.
Решавам с помощта на Твоята благодат да постъпвам по-добре, да се поправя в бъдеще, а сега, като един безчестник, се посвещавам напълно на Теб, отдавам Ти цялата си воля, своите чувства, копнежи и всичко, което притежавам.
Господи, от днес можеш да направиш каквото Ти харесва с мен и с всичко, което ми принадлежи. Аз копнея и Те моля да ми дариш Твоята любов, да сториш да бъда без остатък послушен на Твоята пресвята воля и да устоя докрай.
Моля Те за душите в чистилището, а по-особено за онези, които са имали набожност към Пресветото Тайнство и към Твоята Майка.
Възлюбени Господи, желая да съединя всички мои чувства и копнежи с тези, които извират от Твоето прескъпо Сърце, и така съединени да ги принеса на Твоя Предвечен Отец. Моля Те заради Твоята любов и Твоето име да ги приемеш и да погледнеш милостно на тях. Амин.