Молитва на св. Франциск Салски за старост

Ръце, които държат дървена католическа броеница в тиха църква
Текст

Господи, Ти знаеш по-добре от мене, че старея с всеки изминал ден и че ще настъпи денят, когато ще бъда стар.

Не допускай до мен мисълта, че трябва винаги и навсякъде да се изказвам на всяка тема.

Предпазвай ме от непреодолимото желание да подреждам делата на своите ближни.

Научи ме да бъда благоразумен и винаги готов да помагам, без да се опитвам да укорявам и налагам волята си.

Струва ми се, че е жалко да не споделиш изобилието от мъдрост, но Ти, Господи, знаеш, че бих искал да си запазя неколцина свои приятели.

Научи ме да съумявам мълчаливо да понасям своите грижи и болести. Те стават все повече и желанието да говоря за тях расте от година на година.

Не се осмелявам да моля да ми дадеш дара да изслушвам с радост ближните, когато говорят за своите болежки; научи ме да понасям това без нетърпеливост.

Не се осмелявам да те моля и за по-добра памет, а само за малко повече скромност и по-малко самоувереност, когато паметта ми не е в съгласие с паметта на другите.

Научи ме на тази удивителна мъдрост: да умея да греша.

Поддържай ме и ме подкрепяй, за да бъда – доколкото е възможно – доброжелателен и снизходителен. Старият мърморко е коронно творение на дявола.

Научи ме да откривам у ближните неподозирани таланти и ми дари прекрасния дар да не се въздържам да говоря за тях.

Имам бръчки и бели коси. Не искам да се оплаквам, но пред Тебе, Господи, ще си призная: страхувам се от старостта. Чувствам се така, сякаш наближава времето за сбогуване, не мога да спра времето. Чувствам как с всеки изминал ден силите ме напускат и губя някогашната си хубост.

Гордеех се с това, че все още мога да се меря с младите. Сега чувствам и си признавам, че не ме бива вече за това. Бих станал за смях, ако се опитвах да го правя.Но ти, Господи, казваш: „Които се надяват на Господа (…), ще дигнат криле като орли“ (Ис. 40:31).

Дай на сърцето ми достатъчно сили да приема живота такъв, какъвто си го приготвил за мене. Без мърморене, без оплакване, без угнетение, не като отиващ си, а като благодарен и подготвен за всичко, за което Ти тепърва ще ме призовеш. И за да се справя с това, дай достатъчно сили на сърцето ми. Амин.

Съобщи за грешка в текста

Източник
Молитвеник — Католическа църква в България
Страница в книгата
стр. 95
Издание
София, 2023 · ISBN 978-619-7011-20-3
Вид текст
Традиционен
Публикуване
С разрешение на източника